Дон Уинслоу
Сатори (121)

121.

Николай легна по гръб и пропъди Соланж от ума си.

Вместо нея се зае да създаде мислена го-кан и огледа ситуацията, каквато беше в момента.

Позицията ми, реши той, е силна, но само привидно. Разполагам с достатъчно средства да направя следващите си ходове, но какви трябва да бъдат те? Притежаването на документите на Ворошенин е обещаващо, но обещанията трябва да се изпълнят — а това е сложно за реализиране.

Не мога да разчитам и на обещанието на Хейвърфорд за нов паспорт. Това като нищо би могло да бъде пореден опит за убийство, пък и при всички положения ще остави следа, която ЦРУ да проследи. Остават и документите, които трябва да получа от Виет Мин, но искам ли ги наистина, че да могат да ме проследят и китайците?

И в двата случая пак ще остана в своя безкраен затвор без стени.

Но нека и двете страни да си мислят, че се нуждая от паспортите им.

Или че ние се нуждаем.

Соланж беше толкова трудна за разгадаване. От нея може да стане чудесен играч на го — и може би ще стане, помисли си той, стига да реши да дойде с мен и да успеем да се измъкнем. Но тя беше отначало безразлична, после ледена и накрая ядосана — всъщност, направо бясна, след като взех парите на Бао Дай.

Игра ли беше това? Дали е демонстрация на театралните умения на първокласна куртизанка, или наистина е влюбена в Бао Дай и е приключила с мен? Определено не ми даде и най-малкия знак за обратното, но пък трябваше да внимава, предвид ситуацията. Или аз бях изложен на „театралните умения на първокласна куртизанка“?

Съмненията му бяха изненадващо болезнени. Зае се да разучи позицията на белите камъни, които продължаваха да го ограждат.

Бяха много и всичките в движение.

Започни с Хейвърфорд и американците. Въпреки бурните му възражения, много вероятно е именно той да е пожелал смъртта ми в Пекин и сега е изненадан и ужасен, че съм оцелял. След като се появих в Сайгон, и двамата се преструваме, че сме приятели и съюзници.

Но дали американците ще направят нов опит да ме убият?

И ако да, кои американци? Най-вероятно Даймънд е отговорен за опита за покушение в градината в Токио (сякаш беше в някакъв минал живот). Дали ще направи нов опит сега, в Сайгон, с или без помощта на Хейвърфорд?

После идва ред на французите, които несъмнено са изнервени от факта, че някакъв непознат е наясно с далаверите им и контрабандата на опиум. Ще бъдат подозрителни, може би дори смъртно опасни. И ако армията не предприеме нещо, цивилните власти може да го направят, особено като се има предвид каква каша ще се забърка в близко бъдеще, щом в Москва и Пекин научат, че Мишел Жилбер е жив и се намира в Сайгон.

Ами Юнион Корс? Изворът на богатството им е търговията с опиум, благодарение на която купуват своите хотели, клубове и ресторанти. Макар да изглеждат готови да сътрудничат и уж да се задоволяват със своя дял от сделката, „корсиканец“ на практика е синоним на „предател“.

Като стана въпрос за предателство, помисли си той, можеш ли наистина да се довериш на Бай Виен — човек, който е минавал от една страна на друга и несъмнено ще го направи отново? Дали съюзът му с Бао Дай, макар и временен, няма да го накара да те предаде?

И ако да, на кого? Бао Дай е очевидният избор, но не е зле да имаш предвид, че Бай в края на краищата е китаец, макар предците му да са напуснали родината преди много поколения. Чолон обаче си остава китайски район, със сигурност пълен с контролирани от Пекин агенти, макар самият Бай да не е от тях.

Пекин със сигурност ще тръгне по петите ми.

Също като Москва. Дори Льотов все още да не е изгубил кураж и да не се е свързал с тях, те скоро ще открият (ако вече не са), че убиецът на Ворошенин е в Сайгон. От КГБ със сигурност няма да оставят убийството неотмъстено. Ще дойдат за мен. Ако не тук, то някъде другаде. И няма да намерят покой, докато не ме пипнат.

„Мишел Жилбер“ трябва да изчезне, при това колкото се може по-бързо.

Да се надяваме, помисли си той, че Соланж Пикар също ще изчезне с него.

Но всичко зависи от това какво ще стане утре.

Възхитително иронично, но бъдещето ми зависи от Юрий Ворошенин.

Махна въображаемата дъска и заспа.