Яна Язова
Левски (99)

7. Това, което барометърът не може да покаже

Когато опасният тъй неприятен гост изчезна в дъното на стълбата, която водеше към задния двор, цял разтреперан, Найден Геров отри двете си очи, сякаш се боеше, че в тях се е запечатал образът на Дякона. След това той се впусна да посрещне пашата. Настанил веднъж високия гост в салона на консулството, за него се занизаха минути на истинско изтезание. Той раздвояваше мислите си, като обграждаше с внимание пашата, който спокойно запуши дългия си, обкован със сребро чубук срещу него, и пашовата охрана, която нахлу в долния етаж на консулството, където бяха разположени стаите на прислугата.

Разговорът между него и пашата се водеше бавно и спокойно, според обичая на турските големци, но мислите му се впущаха трескаво по стълби и коридори, като се мъчеха да открият къде е могъл да се укрие Дякона, когато войниците на пашата бяха заели всички стаи на долния етаж.

И в най-опасните си предположения той не можеше да допусне това, което ставаше в стаята на слугите. Дякона седеше в средата на пашовата охрана и като черпеше войниците с кафе, питаше ги:

— Хванахте ли баш комитата на царщината?

— Не сме го хванали още — отговориха му войниците на пашата, — но днес-утре той ще падне в нашите ръце.

— Тука чуваме — подхвърли Дякона, — че този, когото дирите, бил много опасен комита. Трябва много добре да вардите всички изходи на града да не ви избяга!

— Това сме и направили вече. Всички изходи са завардени.

В това време на горния етаж бавният глас на пашата се оплакваше на руския консул от главоболието, което му причиняват някои немирни българи.

— Ето сега ми телеграфираха от Заара, че някакъв нов опасен комита, който ходи на царщината да бунтува раята, е пристигнал във Филибе. Твоите сънародници не ме оставят на спокойствие. Ти чул ли си нещо за такъв комита?

Отговорът замръзна върху устните на консула, защото в това време вратата се отвори и в приемния салон влезе един непознат на консула слуга, който носеше на златен поднос две големи чаши кафе.

Найден Геров се взря в лицето на непознатия, облечен в дрехите на неговите слуги. Това бе Дякона!… Той видя как пашата издигна очи да поеме чашката, от която димеше ароматичното кафе, и се загледа в гиздавия слуга. Ръката му затрепера, когато пое и своята чашка, но биде закована от строгия поглед на натрапника, който се оттегли с достойнство на домашен слуга в ъгъла на салона и спокойно зачака двамата господари да изпият кафето си.

— Не съм чувал за такъв комита, паша ефенди — с пресъхнало гърло отговори консулът.