1. Един народ, който познаваше признателността
Когато в България по цялата страна се узна, че Димитър Общи е издал на турците плана на комитетската организация, че софийските затвори са претъпкани с арестувани съзаклятници от Орханийския и Тетевенския комитет, че Ловчанският комитет е издаден и обявен за „опасен център“, от който никой „закълнат“ не може да дири повече закрила, хиляди застрашени българи нададоха един възглас:
— Дяконе, бягай, спасявай се!…
От всички краища на застрашената земя се разтичаха бързоходните тайни комитетски куриери и започнаха да дирят Дякона без сън и почивка отсам и оттатък Балкана.
Първият куриер от Северна България, който бе най-щастлив, го намери в Татар Пазарджик. Писмото, което носеше, зашито в подплатата на палтото си, гласеше:
„Дяконе, бягай, спасявай се!“
Подир него пристигнаха заедно неколцина други куриери, които идеха от четирите краища на страната. Техните писма казваха едно и също нещо:
„Дяконе, бягай, спасявай се!“
Търновският комитет бе прибавил:
„Остави нас!… Ние ще се отървем, както можем, а и хиляди да загинем, такива като нас се лесно печелят, но като тебе ние не можем спечели никога.“
Пловдивският куриер пристигна с бързо писмо, в което го умоляваха да не се движи никъде, а да се скрие в пловдивските села, където да остане да презимува, додето турците се отчаят и се убедят, че е забягнал зад граница.
— Дойде време вие да обедините под своята власт всички частни комитети от селата на северозапад, запад и юг! Във вашия окръжен център ще влезе и големият град Пловдив, който е опасен поради многобройното си турско население и не може да работи самостоятелно! — така говореше по това време Дякона на членовете на Татарпазарджишкия комитет. — Вашето първо задължение е да приготвяте „тайни войници“, които трябва да бъдат решителни и постоянни юнаци и да се намират за във всякакъв случай. За по-добра контрола вие ще си изберете свободни работници, които да свързват умело селата и по-малките градове в цялото ваше окръжие. По този начин външните организатори ще станат излишни. Окръжният център ще извършва цялата организационна работа в окръга.
Като каза това, Дякона наведе глава и млъкна. В светлите му очи премина като крило черна сянка. Не бе ли това крилото на себеотречението и промяната, което замахна над главата му и хвърли сянка в неговите очи? Нима той можеше да се направи ненужен на това дело? Години наред, с неуморима последователност, той бе градил тази голяма сграда. Той бе нейният майстор, започнал я бе с широки и дълбоки основи, после изгради камък по камък и тухла по тухла стени и колони, а сега поставяше нейния покрив. Нима той, строителят, можеше да си отиде тъкмо сега, а бъдещите обитатели на постройката да се нанасят в нея такава, каквато е, и да заживеят без него?
А бързоходни куриери продължаваха да му носят от всички краища на България един и същи вик:
„Дяконе, бягай, спасявай се!“
— Аз чакам тук един последен куриер, който ще дойде от София — каза Дякона. — Този куриер аз изпратих да изучи подробно как стоят работите там по разкритията на Димитър Общи. Той трябва да ми докладва как се е предала най-напред работата, кой кого е предал, кому какъв е бил разпитът. Затворените кои са, отде са, под какъв затвор са поставени и съдбата им за какво сочи? Ако съдбата им сочи на смърт, оттука аз ще отида да ги отърва. Ако останат в затвор, скоро ще стане революцията, която готвим, и тогава заедно ще си ги вземем неповредими.
Когато куриерът от София пристигна с писмен отговор, който един от членовете на Софийския комитет му бе предал извън града, татарпазарджишките революционни работници възликуваха. Чаканият отговор гласеше: по всичко се вижда, какво изловените ще ги пуснат на свобода, освен обираните на пощата, които ще лежат в затвор.
— Дяконе, сега ти можеш вече да напуснеш страната! — отдъхнаха си татарпазарджичани. Те се бяха събрали този ден да изпратят Дякона от своя град.
Предрешеният скитник се усмихна вместо отговор и какъвто беше, не им каза накъде отива.
