Яна Язова
Левски (7)

6. Госпожа Евпраксия

С разтреперани от нетърпение ръце Анисия широко отвори голямата порта. Вън чакаше, забил тежките си копита в земята, четвъртитият Буцефал на игуменията, който монахините наричаха просто: «катъра на госпожа Евпраксия».

Като черна кула неговата господарка се възвисяваше върху широкия му гръб. Ненапразно носеше тя името на първата българска монахиня, на онази царствена Евпраксия, дъщеря на кръстителя Бориса, родна сестра на Симеона, която се упоменава в Чивидалското евангелие като «Рабиня божия Пракси».

— Събудих ли те, сестро Анисия? — без следа от сънливост или умора извика госпожа Евпраксия и като скочи пъргаво от коня, влезе в манастирския двор. Катърът, както си беше навикнал, тръгна като куче подир нея.

— Не съм още лягала — с разтреперан от вълнение глас отвърна сестра Анисия. — Тази нощ в манастира посрещнахме един рядък гост, който иска да говори с вас и сега се намира в гостната стая. Сестра Серафима остана на разговор с него.

— Кой е този рядък гост?

— Някогашният дякон Игнатий. Сега казва, че се наричал Васил Левски.

— Кой?! — втрещено я погледна игуменията, като се закова на мястото си.

— Васил Иванов — смирено отвърна Анисия, като сведе очи. Обаче тя не пропусна да забележи, че широкото лице на игуменията, колкото и слабо да бе осветено от фенера, видимо побледня. Това вълнение пред очите й я възмезди за тревогите, които бе преживяла тази нощ заради своята началница. Тъй, без да иска, тя се бе намесила в нейния независим от манастира живот. Сега тя можеше да й покаже, че знае нейната тайна.

С явна ревност сестра Анисия се приготви да затвори вратата и да последва госпожата в гостната стая, но игуменията с решителен жест я спря.

— Колата с пет чувала брашно иде подир мен! — рязко каза тя. — Не затваряй вратата, сестро Анисия!

— Тогава аз трябва да я чакам тук!…

— Да, почакай я! — отговори госпожа Евпраксия. — А след туй с фенера иди до хамбара и наглеждай, додето разтоварят. Тези разбойници са кадърни да стоварят чувалите наполовина празни!

И като обърна широкия си гръб, с решителни мъжки стъпки тя се отдалечи в тъмнината. Катърът дойде подир нея до входа на дългото двуетажно здание, но игуменията не го погали по муцуната, както правеше това всяка вечер, а с широки крачки стигна до гостната стая, с един тласък отвори нейната врата и веднага я затвори зад себе си.

Катърът дълго време я чака да излезе, защото не искаше да допусне, че мислите на неговата господарка тази нощ са тъй далече от него, но по едно време проточи врат и бавно си тръгна към дъното на двора, където беше неговият яхър.