Яна Язова
Левски (112)

20. Сините камъни

Под сливенските Сини камъни Тосун Мехмед бей имаше голямо имение. Неговото имение владееше пътя за Сливен и Тосун Мехмед бей, ако желаеше, можеше да контролира всеки пътник, който влизаше от тази страна в града или излизаше от него. За да оползотвори това господстващо над Сливен местоположение на своето имение, Тосун Мехмед бей построи на главния път хан и кръчма за минувачите.

През тази августовска вечер беят седеше на стол в градината на своята кръчма и гледаше с кръвнишки очи едничкия пътник, който бе седнал скромно на последната маса в двора на кръчмата. Това бе един гяурин, поп с бяла брада и мустаци, с бели коси, но още свежо лице — едно любопитно старче. Конят на този презрян поп обаче изглеждаше добро животно и пълнеше със завистлива влага очите на Тосун бея. Това животно хрупаше нещо в торбата, която попецът бе сложил под неговата муцуна, и очевидно с голямо търпение, дори с набожно благоговение дочакваше да изяде.

— Кой е този мръсен леш? — гръмогласно запита той ханджията, който минаваше край него.

— Не го познавам аго.

— Я го извикай тука да го пояздя! — стана беят. — Отдавна не съм яздил поп!

— Недей, аго — плахо го помоли ханджията, — не го ли виждаш колко е стар?… Ще го смажеш, като се качиш на гърба му!

Старият поп погледна бея с бърз поглед и отново наведе смирено очи, но Тосун Мехмед бей пламна от гняв.

— Откакто са се завъдили в нашата земя такива комити като Дякона, не мога да видя поп, без да поискам, ако е млад, да го заколя, а този, понеже е дърт, само ще го яхна да потичам на гърба му до Сливен. Хей, мръсни попе, ела тук!

За страшна изненада на ханджията старият поп не мръдна от мястото си. Не повдигна очи. Нито една фибра не трепна по гладкото му лице. Очевидно той продължаваше спокойно да възчаква коня си да довърши своята вечеря.

Беят скочи, нахвърли се върху него, вдигна го на крака и го раздруса.

— Черно плашило! — викна той.

В тозмиг обаче се случи нещо ужасно. С една ловкост, нечовешка за ръцете на старец, попът тръшна силния турчин на земята и като сложи крак на неговата гуша, плю в лицето му.

— Така постъпва Дякона с негодници като тебе! — викна той и като се метна на коня си, изчезна към Сините камъни на планината.