Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

2. Един другар

В това време ново валчесто камъче тупна от небето в нозете на Делича. Той вдигна глава и с радостен вик съгледа на върха на една остра скала Стоян Илийка.

Като сив сокол със златни нишки в косата и мустаците седеше Стоян Илийка върху скалата на Хан-маара. Той замеряше Делича с малки валчести камъчета, с които бе напълнил джоба си от полите на Пръскалото.

— Иих, че си хубав, Стоян Илийка! — не можа да се въздържи да не извика хлапакът, но гърмежът на Пръскалото не позволи на неговия възторжен възглас да се чуе до високата скала. Поради същия този шум Стоян Илийка не бе направил опит да го извика, а хвърляше камъчета в нозете му. Когато момчето го съгледа, той му махна с ръка да избиколи по пътеката, която минаваше покрай Хан-маара, и да се изкачи при него на скалата. Делича радостно подскочи на босите си нозе и бежешком се впусна по стръмната пътека, която минаваше край пещерата.

Стоян Илийка остана да го гледа върху стръмната скала.

Той се завърна преди година в родното си място от Цариград, където търговци калоферци го бяха отвели като голобрадо момче златен занаят да научи — дрехи да шие на турската войска.

— С този занаят богат ще станеш ти, Стоян Илийка — казваха му добрите търговци.

Стоян Илийка взе в ръката си иглата и надяна напръстника. Майсторите се дивяха на сръчните му пръсти.

— Добър шивач ще стане от тебе, Стоян Илийка — говореха му те и той продължаваше да шие с голямо усърдие.

Но неговото желание да шие добри дрехи свърши, когато по кой знае какви тайни свърталища на цариградските махали той срещна Левтера. По това време Левтер се въртеше като черна вихрушка из Мала Азия, пазеше застрашените, даваше на безимотните и трепеше проклетите турци, които мислеха, че Бог е високо, а султанът далеко. Със своя отмъстителен нож той им напомняше, че аллах бди навсякъде.

Стоян Илийка беше този, който му каза: „Левтере, орлово перо, остави Мала Азия и тукашните пусти читаци, ела да идем в Калоферския балкан, проклети турци да трепеш, от зло да ни отървеш!“

Замисли се Левтер над Стояновите думи, но кога да тръгнат, нишката на живота му излезе през това време на най-тънкото си място и се скъса. Едно проклето гърче от неговата чета го ръгна с ножа си през нощта, когато спяха в една воденица. Това престъпление то извърши, за да получи големия откуп, който се даваше за Левтеровата глава, а покрай нея и прошката на султана.

Зави се Стоян Илийка и се замая. Отмиляла му беше иглата.

Тогава Левтеров байрактар беше Добри.

— Иди си в родината! — каза му Добри. — Подир тебе ще дойда и аз.

Тъй Стоян Илийка се върна в Калофер ни по туй, ни по онуй време. Нито беше натрупал торба злато с шивашката си игла, за да не работи до старини, нито показваше желание пак да вземе шивашката игла и да върши това, което бе вършил в Цариград, да поушие някоя дреха и в родната си къща. Всички се чудеха с какво се занимава той и при това защо толкова рядко излиза от дома. Те не знаеха, че той чака денем и нощем Добри да му похлопа на вратата.

Когато се минаха много месеци и Добри не дойде, един ден той излезе из града. Тъкмо този ден из улицата го срещна Димитра, дъщерята на стария лозар Слави Тенчов. Димитра имаше очи обли като кестени и коса жълта като царевица. Много млади мъже казваха за нея, че е хубавица над хубавиците, и се надпреварваха да я вземат за жена.

Но Димитра срещна този ден Стоян Илийка, погледна го и му се усмихна.

— Не се заглеждай в мъж чужденец! — мъдро я посъветва майка й. — Не го знаеш къде е скитал и с кого се е срещал. Погледът му ще срещнеш, но мисълта му няма да прочетеш. Стоян от момче отиде в Цариград.

— Ако Стоян Илийка ме поиска да му стана жена за една година, ставам! — отвърна Димитра.

Така Стоян Илийка я заведе у дома си, а нейните съседи я изпратиха с въздишка на уста.

— Не се жени за Стоян Илийка, Димитро! — й казваха те. — Пушката си той ще обича много повече от тебе!

Такава беше Стояновата сватба. Мина и замина, а напролет Добри потропа на неговата врата.

— Охо, ти си довел булка! — каза му с гръмлив смях той, който изразяваше неговата изненада и недоволство. Но Стоян Илийка се хвърли на гърдите му, притисна го силно и като разтърси ръцете му, извика:

— Десет месеца става, откакто те чакам, Добри! Днеска е четиринадесетият ден от единадесетия месец!…

Какво повече можеше да чака Добри? Той го потупа по рамото и като мина край младата жена, която смаяно го разглеждаше, влезе в неговата къща като у дома си.