Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

8. Човешките пътища се преплитат

Васил Левски прочете на един дъх историята на Серафима и озадачен остави тетрадката на голия сламеник. Когато Евпраксия влезе в тайната килия, той веднага я запита:

— Ти какво мислиш, госпожо, Петър, бащата на Серафима, Анжела, Мария… ще хареса ли мен?

— Може би ще те хареса — сериозно отговори игуменията, — щом се е бунтувал. Щом е харесал мене, може би и теб ще хареса.

— А ти откъде знаеш, че те е харесал? — усмихнато запита Дякона.

— Иначе той нямаше да остави дъщеря си на спокойствие под моя покрив.

— Обаче не вярвам неговата цел да е била едно расо върху гърба на дъщеря му. Запомних думите, които унгарската циганка е казала на Карл Дертингер: «Няма да миряса, додето не видите да залезе полумесецът.»

— Същото може да се предрече и за тебе — каза Евпраксия.

— Така е — потвърди с усмивка Дякона. — Откъде знаеш, че Петър, бащата на Серафима, не е насочвал дъщеря си към Горния метох, за да срещне мене, който се боря и отмъщавам за него? Той знае, че аз няма да мирясам, додето не залезе полумесецът!…

— Смей се, смей се — каза Евпраксия, — но има преплетени човешки пътища, които никой никога няма да разплете.

— Това е добър знак за нашето дело, госпожо! — викна Васил Левски. — Отсега нататък аз ще следя с трепет. Ако Серафима прегърне светото дело, това ще бъде за нас сигурен знак, че полумесецът ще залезе. Ние ще направим с нея първия изпит още тази вечер, преди да си замина!