Яна Язова
Левски (154)

2. Нечаев

Той се изправи пред една полутъмна врата в дъното на дългия тесен коридор и почука с условен знак. Вратата веднага се отвори. И Христо Ботев се намери в прегръдките на един буен млад мъж.

Този мъж изглеждаше не по-възрастен от него, но по-нисък на ръст, с телосложение на атлет, с лице широко и умно, а поглед бляскав, наложителен, опасен поради искреността, която стихийно излъчваше. Който случайно срещнеше неговите честни, смели, открити очи, не можеше да не изтръпне, да не се покрие пред него. Който видеше това лице, не можеше да не помисли, че такова лице е един свят на коварство, лъжа и жестока борба за насъщния, е героизъм, е върховна жертва! С такова лице човек не се показва пред света, без да бъде изцапан, осквернен, линчуван!

Нечаев сигурно знаеше това, затуй с лицето си, което налагаше възхищение, той действаше като с бич.

Всеки неискрен се чувстваше разкрит, всеки коварен — изобличен, всеки престъпник — заловен.

С една дума, Сергей Генадиевич Нечаев бе за приятелите си един възхитителен, но опасен тип. Ако можеше, Христо Ботев би се просълзил от щастие в неговите силни прегръдки, но Сергей Генадиевич не допущаше това. У него бе изключена всякаква сантименталност.

За един миг Христо Ботев видя Задунаевка, онова малко русо селце, в което за първи път отиде като учител, когато напусна Одеската гимназия. Ниската училищна сграда край селото, която беше негов дом. Добрите, непокварени, простички селяни и при него Иван Иванович, който диреше спокойствие и закрила под разнебитения училищен покрив. Техният задружен живот в училището, неговият буен, пламенен, убедителен говор до късно през нощта и взаимните възторзи, когато с пушки на рамо скитаха по нивя, хълмове и гори да ловят птици и диви животни. Няколко месеца братство, което ги съедини за цял живот.

Минаха три години. Иван Иванович е в Лондон, Москва, Париж и отново Москва. Ето го в Женева при своя приятел Бакунин. Миналия януари се разнесе новината, че Херцен е мъртъв? Нечаев убеждава Бакунина да възстановят Херценовия „Колокол“. Редактира заедно с Бакунина и Огарьова 6 броя от него. Руските полицаи обаче твърде скоро надушват следите на Иван Ивановича в Женева. Той убеждава Бакунина да се откаже от превеждането на Маркса, за да се предаде изцяло на революционната работа, натоварва се с книги, вестници и брошури и след неколкодневно пътуване се озовава в крайграничния румънски град Измаил на Дунава. В Измаил учителства неговият верен приятел Христо Ботев. Лято е. Учениците са във ваканция. Двамата приятели се прехвърлят на пустия дунавски остров Балта, който се зеленее между Измаил и Тулча. Рибарската хижа, която става техен дом, съдраните ризи на гърба, голите нозе, покрити със стари платнени рибарски дрипи, живот на воля по мокрите пясъци, рибарските лодки, които допираха тайнствено през нощта високите си носове до брега пред тяхната колиба и си отиваха натоварени не с риба, а с „Колокол“, „Община“, „№ 3 позив към руското търговско съсловие“, „Към руското еснафство“, „До селяците и до всички хора работници“, „До студентите в университета в С. Петербург“, „Академията и техниците“, „Нашата повест“, „Няколко думи към нашите братя в Русия“, редактирани и писани от Нечаева. Този живот остави неизличими следи в душата на Ботева.

Наполеон III поведе френските войски към Прусия, а работниците демонстрираха из парижките улици, като пееха:

Народите са наши братя.

Наш враг е тиранията.

Градските сержанти с оръжие в ръка разпръсваха демонстрантите. На остров Балта Иван Иванович тръпнеше от нетърпение. Изпъкнат като струна на лък, той следеше събитията и се готвеше при първата вест да излети като стрела. И тази вест дойде.

На 25 август Мак Махон бе изпратил войските си в Седан. На 1 септември френската армия се събуди обградена от пруската артилерия. Наполеон III свали императорската си сабя и я предаде на пруския крал.

Тогава Иван Иванович притисна на гърдите си своя приятел.

— Обещай ми — каза той, — че в мое отсъствие ти ще положиш в Румъния основите на една българска организация, революционна по характер, хъшовска по дух. Ще съберете по какъвто и да е начин средства за печатница и ще си основете свой печатен орган и библиотека!

С тези последни думи той полетя към Париж, където народът кипеше, където миришеше на дим, на огън, на революция, на бой!…