| Дадени оценки | 536 |
|---|---|
| Дадени коментари | 9 |
После усети нещо — беше хладната бяла светлина. Луната се издигна високо, малко кръгче светлина проникна в силоза и запълзя бавно по тялото на Том. Тогава, чак тогава ръката му се поотпусна. Бавно, внимателно, ослушвайки се в спящите край него, Том извади ръка. Поколеба се, затаи дъх и тогава, изчаквайки още миг, отвори длан и разглади малкото късче рисувано платно.
Целият свят спеше в лунната светлина.
А там, на дланта му, беше Усмивката.
Загледа се в нея на бялото осветление от полунощното небе. И си мислеше тихичко отново и отново: Усмивката, прекрасната Усмивка.
Цял час след това той все още я виждаше, дори след като я сгъна внимателно и я скри. Затвори очи и Усмивката си беше там в тъмното. И си беше все още там, топла и нежна, когато той заспа и светът мълчеше, а луната се издигна и след това се спусна по студеното небе към утринта.
Подготвяни текстове
| Дата | Заглавие | Автор | Етап на работата | Потребител | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| сам | Инфо | Иглата (корекция) | Кен Фолет |
|
||||
| сам | Инфо | Синият аметист | Петър Константинов |
|
||||
| сам | Инфо | Файл | Прекрасният ден | Е. С. Тъб |
|
|||
| екип | Инфо | 2 | Файл | В страната на легендите | В. Маркова, Н. Гарская, С. Прокофиева | Коригира се | ||
| сам | Инфо | Приказки и легенди | Еню Кювлиев |
|
||||
| сам | Инфо | Приказки | Ран Босилек | Коригира се | ||||
| сам | Инфо | Съчинения | Никола Вапцаров |
|
Сканирани или обработени текстове
Общо: 4331