Яна Язова
Левски (33)

5. Иван Капитан

На река Рибарица ги очакваше първата загуба. Иван Капитан от Търново падна в реката, намокри се и трябваше да върви в мокрите си дрехи до Оджаците навръх планината. През нощта четата остана да нощува в кошарите, където запираха копривщенските говеда. Иван Капитан веднага легна до огъня и престана да се помни. Войводата извади от чантата си всички мехлеми, разтвори два праха хинин и ги наля в гърлото на болния, но те веднага избликнаха отвътре с една гъста жълта течност. Иван Капитан не поемаше никакъв лек. Напразно Дякона разтриваше силно вкочанените му членове и потапяше краката му във ведро с гореща вода. Иван Капитан гаснеше в ръцете му.

На втората сутрин силна потеря биде съгледана от външната стража да се катери по хълмовете на Рибарица и да оглежда местността.

— Излагам живота на момчетата! — въздъхна войводата. Той си приказваше спокойно с Дякона, защото Иван Капитан не бе идвал на себе си от вчера. Какво беше обаче тяхното огорчение когато видяха, че той ги гледа.

— Войводо!… — прошепнаха едва сините му устни — Отрежи главата ми и заминавайте!…

— Не говори така! — отсече Васил Левски. — Всички заедно ще заминем.

— Не, аз умирам… — изчезна шепотът и Иван Капитан отново угасна пред очите им.

— Други войводи са го правили! — въздъхна Панайот Хитов, като наведе глава. — Но аз нито мога да отсека главата му, нито мога да оставя при него на явна гибел някое от моите момчета, когато дам заповед на дружината да се вдигне.

— Да почакаме нови известия! Да се надяваме!… — каза Дякона.

Голямата мъка, която Панайот войвода изпитваше край смъртния одър на Иван Капитана, го накара да почака. И действително подир пладне външната стража, която гледаше към Рибарица, съобщи, че врагът продължава да ги търси по течението на реката.

— Скоро ще разбере, че сме уловили билото на планината, и ще се покатери да ни гони — каза войводата. — Сега е време да вдигна момците и да не се дават напразни жертви.

Цяла нощ войводата и знаменосецът бдяха край леглото на болния другар. На разсъмване една ръка им подаде знак какво да правят. Тя се протегна към Иван Капитана и откъсна душата му от посинелите му устни.

— Веднага тръгнете на път! — искаше да каже тази ръка.

Дякона събуди момчетата и ги свика да се простят с Иван Капитана, когото ще оставят в земята на Оджаците.

Коравите борци се изправиха около трупа на своя мъртъв другар. Всеки погали челото му и сложи ръка върху студените му пръсти.

Пътят на Иван Капитана бил до Оджаците!

В това време една тиха и сладка заупокойна молитва се разнесе над тях и осени с небесна благодат мъртвия бунтовник. Пееше Дякона. Безстрашните хайдути наведоха глава и заплакаха, защото никога не бяха чували такова хубаво пение. Плачеше и Панайот войвода, като мокреше с изобилни сълзи големите си мустаци.

— Дяконе — каза той, когато свърши песента, — сега съм сигурен, че Иван Капитан отиде на добро място!

По това време дотича момък от външната стража към Рибарица, който съобщи, че потерята е била забелязана да се качва по планината. Към пладне врагът може да се очаква на Оджаците.

— Пригответе се за тръгване! — заповяда Панайот войвода. — Стражите веднага да се сменят, за да дойдат и се простят с Иван Капитан.

Подир един последен мълчалив поглед към мъртвия другар, който бе дошъл от Търново да се бие заедно с тях за свободата на България, хайдутите се пръснаха по всички дупки на говедарника да приберат раници и оръжие.

Говедарите бяха извели на паша своя рогат добитък, за да не се видят и да не се чуят вече. От страх оставиха им два мършави вола, които те заклаха, свариха и ядоха с охота. Сега оставаше да натъпчат в раниците си последните късове сварено месо.

Когато външните и вътрешни стражи със зачервени от бдение и безсъние очи се изправиха около дървения одър на мъртвия, те донесоха новината, че врагът бързо се катери към билото на планината и напредва към говедарника.

— Трябва да отсечем главата на мъртвия и да я закопаем в земята, за да не оставяме диря — каза Васил Левски — Една потеря това чака, да намери един мъртъв хайдутин, да му отсече главата, да я забие на кол и да я разнася из селата с хвалби, че е водила бой с хайдутите и ги е победила.

— Кой ще отсече главата на покойника? — запита войводата.

Един от външната стража, а именно Иван, на прякор Турчина, каза, че няма време за маене и че той е готов да отсече главата на мъртвия.

Дякона, който не искаше да присъства на това зрелище, излезе да изкопае дупка, колкото да погребе в нея главата.

Като излезе на пътеката, която водеше от Тетевен за Златица, от лявата й страна той намери големия бук, който правеше сянка на една малка горска поляна. Това място се наричаше Средното почивало.

Когато наближи дървото, въоръжен с лопата, намерена в говедарника, множество пернати сладкогласни обитатели хвръкнаха на облаци от зашумените му клони.

— Те ще веселят с песните си Иван Капитана — каза Дякона, — а пътниците от Тетевен за Златица, когато се отбият тук да си починат на Средното почивало, ще го развличат със своето бърборене и новини от света. Аз му намерих хубаво място за вечна почивка.

Като изрови една достатъчно дълбока дупка, той се върна при своите другари, които мълчаливо запасваха оръжията си около трупа на своя обезглавен другар. Всички изглеждаха пребледнели и обезсърчени. Дякона вдигна от кървавия одър главата на Иван Капитана. Чертите на лицето му се бяха свили и силно пожълтели. Той я изми грижливо в едно ведро с чиста планинска вода, зави я в бяла кърпа и я отнесе да я зарови в дупката под високия бук.

Хайдушките дрехи бидоха снети от обезглавения труп. Той трябваше да легне във вехти овчарски дрипи в една дълбока дупка, скрита в гората на Оджаците. Пръст, камъни и отсечени клони станаха саван и вечен покрив на Иван Капитана.

В това време хайдушката чета, стегната за път, напущаше говедарника на Оджаците. Панайот войвода се обърна от края на гората и видя Дякона под високия бук на Средното почивало. С нож в ръка той дълбаеше в гладката кора на бука деня и годината, в които четата оставяше Иван Капитана на това място. Когато Дякона го погледна, войводата му махна с ръка и му даде знак да ги последва.