Яна Язова
Левски (139)

7. Решението

Зимата и дълбокият сняг завариха двамата другари отново на Параджик в каракачанските колиби, изоставени от своите обитатели, които зимуваха на Бяло море. Те зееха полусъборени от студения северен вятър. Легендата за Борея живееше по тези места и се разправяше от страшните снежни бури, които избухваха денонощно из гигантски ледени пещери и пропасти. Вълци гладни, смели, неукротими нападаха денем и нощем опустелите каракачански колиби и техният вой се объркваше вън с воя на зимната буря.

— Ще сляза в Калофер, пък да става каквото ще! — каза един ден Димитър.

Пожълтял, изпосталял, обрасъл с буйна сива коса от върха на главата до гърба, Стоян Илийка мълчаливо прие неговото изявление. След няколко дена той отправи поглед към своя другар и каза:

— Добре, да слезем в Калофер!… Да видим и узнаем точно какво се върши там и според това ние да решим какво трябва да вършим по-нататък.

Димитър си отдъхна. Той отдавна копнееше да види жена си, да прегърне децата си и да ги нареди какво да правят в негово отсъствие, но не смееше да сподели със Стоян Илийка своите мисли, защото Левтера бил казвал някога, че бунтовник, който помисли за жена, умира!

— Най-трудното е — каза Стоян Илийка — как ще се промъкнем в Калофер, като е обграден с вардачи, а вътре пълен с турци шпиони и цигани.

Същата неделя провидението им посочи пътя към обетованата земя. Това бе старият калоферец дядо Бальо, който вдигаше на този свят празник закъснели купи сено от Големите ливади край Тунджа, покрити вече с тънък сняг.

Двамата другари го зърнаха да разпряга колата си от Параджик, а когато се наведоха да го видят от Заногата, той гребеше вече с вилата си втора купа сено и я напластяваше в колата.

— Ще се уговорим с него да легнем на дъното на колата и той да ни затрупа със сено — каза Стоян Илийка. — В Калофер ще стигнем по тъмно, ще се измъкнем от сеното на някой пуст кръстопът и оттам всеки ще си тръгне за дома, всеки ще се варди, както може. Преди да се раздени, трябва да се съберем отново при „Свети Илия“, в плевнята на запустелия двор. Оттам ще решим как ще излезем от града и кой път да поемем.