Яна Язова
Левски (138)

6. Пред манастира

Когато непроницаемият мрак им помогна да се залепят до манастирската порта, двамата бегълци дълго време мислиха по какъв начин да се обадят на братята монаси. Отвътре се чуваха смътни гласове и понякога се долавяше нещо като провикване. Братята монаси може би имаха гости, немислимо бе да почукат на вратата или да ги повикат. Не можеха да подхвърлят и камъчета в прозореца на никоя килия, защото манастирът нямаше нито един прозорец на външните стени. Прозорците на килиите гледаха само към двора. Наближаваше полунощ. Премръзнали и примрели от глад, двамата другари започнаха вече да губят вяра и сили, когато чуха някой да се понакашлюва и с тежки стъпки да приближава външната врата. Димитър веднага пошушна, че това трябва да е отче Манасия, който се мъчи от стар бронхит. Всяка вечер, преди да си легне, той минаваше да провери дали портата е добре заключена. Димитър често пъти бе виждал отче Манасия в Горния метох на гости у госпожа Евпраксия, затуй първи му се обади.

Монахът предпазливо открехна вратата и като позна двамата бегълци, вдигна ръка да се прекръсти.

— Бягайте оттука, чада! — каза той. — Голямо зло ви чака!… От седем дни турци башибозуци отново се настаниха в нашия манастир. Вас дойдоха да заловят, заповед на кръвопиеца Курт Осман да изпълнят. По този час те вече хъркат пияни от ракия, но утре рано призори ще скочат на крака и ще тръгнат да обикалят планината. Бягайте по-скоро далече от тия места!

— И ние това смятаме да направим, отче Манасия — каза Стоян Илийка, — само че сега сме много гладни. Нахрани ни!

Отче Манасия заключи вратата и се загуби в двора на манастира. Скоро той се върна с един голям хляб под расото и глинена паница, пълна с пържен боб. В стената имаше едно каченце с отвор, което се въртеше и служеше за подаване отвътре и отвън. Монахът сложи хляба и глинената купа в каченцето и го завъртя.

Той чу как бегълците се впуснаха от външната страна, как прибраха скъпоценната храна и с бързи стъпки се упътиха по тясната пътека край манастирската стена, която водеше към гръмовития Бент, място, пълно с пропасти, кръстосвани само от кози пътеки.