Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

5. Крепости за града

Пред очите им се разкри цялото селище, което тракаше станове, предеше гайтани и тъчеше шаяци по двата бряга на Тунджа, оградено с венец от хълмове, прорязано от дълбоки долове, в които течаха реки и се белееха широки пътища.

— Височина, добра за укрепяване! — възкликна със задоволство бившият офицер, като посочи с ръка към североизток.

— Кошовете! — каза госпожа Евпраксия.

Младият човек отбеляза на един бял лист посоката и върха. След туй посочи към югозапад:

— Връх Свети Никола!

Ръката му посочи на югоизток:

— Циганска могила.

— Всички пътища трябва да бъдат отбелязани върху моята карта. Всички пътища трябва да бъдат завардени. Стражата, път, който води от Пловдив за Казанлък, Русалската пътека, едничкият пряк път, който може да ни отведе в Северна България, пътеката край Марагидик, пътищата за Горни и Долни Омбарас и този за Аджар. Тези пътища вървят по три големи реки: Тунджа, Курнидица и Тъжа.

Когато слязоха на брега на Курнидица, младият човек се натъкна на някакви каменни остатъци от постройка, която по основите си личеше да е била голяма.

— Звъниград — каза госпожа Евпраксия, като наведе глава пред глухите развалини. — Някогашен български замък! Остатъци от старата българска слава!

— Основите на тази оградна стена показват, че Звъниград е бивал укрепен. Тези развалини ми наумяват, че това място е твърде сгодно за отбрана на града.

Игумения Евпраксия се оттегли настрана и го почака дълго време с ръце, мушнати в ръкавите на расото си, додето той чертаеше върху един камък на руините профила на местността. Очите й жадно следяха черните линии, които той нанасяше върху бялата книга. През това време тя мислеше за могъщия замък, който се е издигал върху тези обширни основи.

— Как ли ще изглежда нашето укрепление на Звъниград? — запита по едно време тя.

— Можем да използваме реката и терена и да направим прокоп — отговори момъкът. — Такива прокопи са правили нашите прадеди около своите военни станове. Прокопът се прави от насип, висок 5 м, с основа 15 м и горна ширина 5 м. Този насип може да се засади с мъчнопроходима преграда от жив плет или да се покрие с камъни и тръни. Зад този насип следва ров, дълбок 5 м, с дъно 5 м и горна ширина 15 м, изпълнен с вода.

— Това ще рече, едно такова укрепление трябва да има ширина 30 метра? — със загрижен глас запита Евпраксия.

— Така е — отговори спокойно момъкът, кацнал върху развалините.

— Пък аз току-що мислех, че Звъниград трябва да е бил могъща крепост — каза тя. — А виж, неговите стени не са били тъй дебели. Аз дори мислех, че господарите на Звъниград трябва да са били гиганти. А какви бойци подир пет века ще се бият тук, на това място върху твоя прокоп?

Младият човек, кацнал върху развалините, нанасяше вече върху военната си карта един ров и насип с ширина от 30 метра. Той слабо се усмихна. Изведнъж този млад човек отново й се видя слаб и нежен, като запалена свещ, турена върху бъдещото нейно първо укрепление, свещ, духана от вятър.