Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

3. Дните, в които се роди революцията

Без свобода няма живот…

Смърт на неприятелите!…

На следния ден Дякона влезе в малкото коридорче на дома, който се намираше на страда „Верголуй“ № 32. Народните представители го посрещнаха със ставане на крака.

— Преди да започнем сериозна работа — каза той с прескърбен глас, — нека почетем паметта на един герой, който предпочете смъртта пред позора и с това остави името си безсмъртно между нас. Да почетем паметта на Ангел Кънчев, който се уби миналия месец в град Русчук!

Всички делегати, станали на крака, запазиха дълбоко и тъжно мълчание. Когато насядаха отново по местата си, Апостола продължи:

— Днес вие, братя българи, народни представители, ще чуете Програмата на Българския централен революционен комитет, която ще бъде представена пред вас, за да дадете своето мнение върху нея. Тази програма чертае пътя на революционното дело и обявява на целия български народ исканията и лозунгите на българското освободително движение.

Всички делегати впериха в него очи и уши, защото тази програма не бе само жизненият път, който трябваше да следва революцията, която се раждаше сега в тяхно присъствие, а още и техният жизнен път. С една дума, тази програма бе тяхна съдба. Затуй те се приготвиха да я чуят с притаен дъх.

— „Програма — прочете Апостола с чистия си и звучен глас — на Българския революционен централен комитет.“

„Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална или с оръжие, формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено.

Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно нравите, обичаите и характера на българския народ.

Нека всяка народност, както и всеки човек, утвърди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаем чуждото, т.е. онова, което не е наше; но не желаеме да дадем и другиму своето.

Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа, и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаем да владеем над другиго и затова не позволяваме да ни владеят и другите.

Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследваме навсякъде и всякога.

Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкрепят и бранят. С една дума, ние считаме за приятели всички народи и народности, които съчувстват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра и народност.“

Народните представители си отдъхнаха. Програмата можеше да се приеме от всекиго представителя като знаме на революционната борба. Сега те насочиха своето усилено внимание към Уставопроекта, който трябваше да се разгледа точка по точка на трето и четвърто заседание. Те бяха внесли вече своевременно своите поправки в Уставопроекта по места и бяха разисквали всеки негов член в присъствието на Дякона, но тук трябваше да се изтъкнат всички мнения, да се обобщят всички нанесени поправки, тъй че проектът да стане един закон, приемлив за всички, та всеки революционен работник да го припознае и да го изпълнява с радост. Отсега нататък те щяха да живеят, да мислят и да дишат с този закон. Какво внимание се изискваше и каква осторожност, тъй като се знаеше от всеки, че законите на всяка революция са строги и безпощадни както към враговете, тъй и към собствените си чада.

Уставопроектът изискваше: всеки член на БЦРК и на всеки частен български революционен комитет да е българин, некомпрометиран пред българския народ, родолюбец, решителен, таен и постоянен. Изискваше всеки частен революционен комитет да се старае да приготовлява хора за бой, според чл. 1, т. I, като полага особени грижи за събиране на пари, които са потребни за поддържане на комитетските нужди, преди и подир захващането на революцията.

Член 12 изискваше, щото всеки член на който и какъвто и да е комитет, ако бъде принуден да се отдалечи от града или от селото, където живее, да каже на комитета.

Чл. 13. Всеки член от революционните работници трябва да знае сам и да таи в сърцето си това, което му е поверено. Той не трябва да казва, не трябва нито да загатва за такива работи ни на любовници, ни на деца, ни на жена, нито другиму, който може да издаде тайната. Само на ония, които могат да пазят тайната, той може да позагатне нещо и когато само се увери, че и тия желаят заедно с него да делят щастие и нещастие на бойното поле, то може да ги приеме като членове със съизволението на частния комитет, под който и той зависи.

Чл. 14. Ако някой от революционерите падне в беда, то всеки от другарите му, т.е. всеки революционен член е длъжен да му помогне, като види известния знак.

Чл. 15. Ако се появи някой непознат човек и ако поиска от името на Централния комитет да буни народа или да прави други подобни неща, то ако би той имал и нужния знак (може би откраднат или земен с оръжие) — в такъв случай, който член и да е, щом види това, е длъжен да яви в Централния комитет.

Чл. 16. Ако се случи да падне лозинката в неприятелски ръце, то в такъв случай, който из членовете се научи за това, длъжен е веднага да яви работата в своя комитет.

Чл. 17. Ако някой революционен член се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, той трябва веднага да яви работата на Централния комитет; ако може то и на другите частни комитети.

Чл. 18. Тайната полиция е длъжна: а) да наглежда тайно делата на революционните работници в града и да ги съобщава на Централния комитет; б) да изпитва и да се уверява в точността и във верността на тайната поща; в) да шпионира турските шпиони, да следва стъпка в стъпка делата на турската полиция и всичко да съобщава на Централния комитет; г) да гледа, щото заповедите на ЦК да се изпълняват, т.е. да наказва престъпниците на Закона; д) споразуменията на полицията с ЦК ще да стават само с едно лице, което ЦК е назначило и което е в същото време управител на другите членове.

Чл. 19. Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да принасят писмата или писмените и устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нещо от себе си и без да забравят нещо от поръченията, които им са направени.

Чл. 20. Войводите са длъжни: а) да прегледат позициите по Българско; б) да избират и определят бранителни точки и да направят нужните фортификационни планове за укреплението им; в) да назначат операционните и комуникационните линии; г) да направят план за революцията; д) да приготвят нужния военен закон; и е) най-после да дигнат народните байраци и да провъзгласят народната свобода.

„Централният комитет взима на себе си длъжността да въоръжава постепенно ония членове из частните комитети, които са способни да носят оръжие.“

Глава VIII съдържаше пет члена: За приемането на нови революционни работници и войводи.

Глава IX изискваше най-голямо внимание, защото тя бе: „За наказанията“.

Подир наказанията следваше

Проглашение

на Централния революционен български комитет, което гласеше:

I. Само БЦРК има длъжност да даде знак за общонародно въстание; а други някой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народа без знанието на БЦРК.

II. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности или да прави уговорки с тях без знанието на ЦК.

III. Никой няма право да съставлява какъвто и да е революционен комитет без знанието на ЦК.

Забележка: Когато се захване революцията, то БЦРК ще свика депутати от всичките частни комитети, за да се нареди друго устройство. С една дума, тогава силата на този Устав пада и се заменява с други военен закон, който войводите със съгласието на ЦК ще наредят според обстоятелствата.

Нека ни помага Бог и нашата мишница! Напред!

На третия ден Уставопроекта стана Закон, а на четвъртия народните представители се заеха да си изберат нов Централен комитет на мястото на досегашния, който според Закона трябваше да подаде оставка.

„По едногласното одобрение на всичките представители“ — както бе писано подир това в протокола, събранието избра за председател „главно лице“ Любен Каравелов, когото упълномощава да избере и другите членове, които са потребни за попълване на ЦК според гл. I, чл. 1 на Устава.

А „потвърди Васил Левски за главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“. На Дякона биде дадено Упълномощие, което гласеше:

„Носещият това писмо, който досега ви е познат под името Аслан Дервишоглу Кърджалъ̀ (В. Л-ски), което име той според обстоятелствата може да си го изменява, като предварително ви яви за това, има пълно право и упълномощие от Българския централен революционен комитет да действа навсякъде при българите и пред когото и да е от тях за нашата народна работа, която се отнася до освобождението на милото ни отечество България. Същото лице представлява Българския централен революционен комитет във всичко и действията му са неограничени, разбира се, по пределите на Устава.

БЦРК има пълно доверие в това лице и затова приканва всеки българин, който вече е работник в нашето дело или който ще стъпи в него, и въобще всичките българи да му дадат и те пълно доверие, да уважават заповедите му и да се отнасят до него за всяка потребност, която се отнася до народното ни дело.

Това лице, като има пълно упълномощие от Българския централен революционен комитет, има и пълна власт да превожда в действие всичките ония длъжности, които се предписват от Устава, следователно и наказанията, под които могат да попаднат членовете на българските частни революционни комитети и ония низки, подли и предатели българи, които противодействат на нашето народно дело.“

Като изслушаха Упълномощението, народните представители станаха на крака пред тогова, който придобиваше цялата власт на ЦК в България, следователно ставаше върховен началник на тайната полиция и най-висш съдия над виновните. Той добиваше от ЦК и от Народното събрание неограничена власт „да приготви и довърши революцията“.

Съгласно новия Устав, Апостола стана на крака и положи пред ЦК и пред събранието на народните представители следната клетва:

„Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат чрез Упълномощението ми, дадено от ЦБРК, и съм в отговорност на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на другите членове на ЦК, които ще разпоредят помежду си длъжностите по способността на всекиго по обстоятелствата. Същият отговарям за действията си по Устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще следвам точно длъжностите си.

В. Левски“

Подир това Апостола притегли малката маса в коридорчето, която им служеше за писмена, сложи на нея евангелие и револвер и покани най-напред председателя Любен Каравелов да се изправи пред масата. Подир него всички народни представители минаха по същият път, туряха лявата ръка на сърцето си, а дясната вдигаха нагоре и произнасяха един подир други следните думи:

„Заклевам се в Евангелието, в честта си и отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам, какво полагам за святата тази цел живот и имот.

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедта на съзаклятния Таен централен български революционен комитет съвършено мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.

Заклевам се!

Нямаше да изтече много време и словата на тази народна клетва щяха да се повтарят с развълнуван глас от всеки член на тайните революционни комитети из цяла България.