Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

3. Комити

Докато турският конвой с отчаяна бързина отнисаше своята жертва към София, други отчаяни хора се събираха по села и градове.

Тези отчаяни хора бяха станали такива само при едно известие, пред очите си имаха само едно бесило, а пред себе си само една цел — спасението на Апостола!

Един комита, който е оставил на къс бяла книга спомените си от ония дни, е писал: „Тази новина ни порази и обезуми. Ние всички плакахме с горчиви сълзи до забрава.“

В това време провидението им бе приготвило последната надежда. Още едно последно повдигане на духовете, още едно забиване на юначни, горещи сърца! То си послужи този път с една новина, която бе повече слух, предаван от ухо на ухо:

„Султанът искал да види лично този прочут «Дервишооглу Аслан», който цели десет години подкопавал неговата империя и толкова грижливо се укривал, че станал недосегаем за царските власти! Султанът заповядал Дякон Левски да бъде откаран и съден в Цариград!“

По железопътната линия София — Цариград, както се наричаше Барон-Хиршовата железница, която все още не можеше да постигне това име, настъпи трескаво оживление. Град Чирпан веднага събра своите комити. В една бурна нощ събраните взеха единодушно решение: когато Апостола минава през Хаджи Ейлес, посред бял ден да нападнат охраната на влака и да го освободят!

Подир това решение те хвърлиха жребие кой да замине за София като наблюдател и да държи връзка с чирпанци по телеграфа. Падна се да замине сопотненецът Дончо Йовков, който работеше фесове в Стара Загора. Неговото занятие му позволяваше да отсъства дори цял месец от града, без да събуди подозрение.

На другия ден седмина съзаклятници излязоха от Чирпан и се отправиха към село Мурсалково. През нощта и седмината навлязоха в къщата на селянина Саво Манолов.

— Иди повикай от вашето село трима мъже от най-верните! — казаха те на събудения от сън Саво. — Трима, които да дойдат с нас!

— Къде? — разтреперан запита Саво.

— Десет души сме определени да отидем и с оръжие в ръка да отървем Апостола!

Най-сетне те трябваше да му разкажат за готвената засада при Хаджи Ейлес.

Саво се просълзи.

— Един от тримата нека бъда аз! — каза той. — Какво ще струва отсега нататък моят живот без Апостола?

— Ти ще решиш сам да дойдеш или не — отговориха му тримата чирпанци. — Ние искаме трима души от Мурсалково!

Към полунощ Саво доведе у дома си двама свои съселяни, които носеха оръжие под големите си ямурлуци.

— Знаете ли вече защо сме дошли, защо сме ви повикали и къде ще ви водим? — обърна се към тях един от седмината.

— Знаеме — отговориха кратко и решително двамата селяни от Мурсалково — Саво ни обади. Водете ни!

— Първом трябва да положите клетва пред нас и ние да се закълнем пред трима ви, че никой няма да се уплаши и да измени на своя дълг! — казаха чирпанци.

— Готови сме да се закълнем! — отвърна Саво, а другите двама селяни потвърдиха в един глас: „Заклеваме се!“

— Не така! — каза най-възрастният от гражданите. — А върху евангелието и моето оръжие! Ще се кълнете, както ви е учил Апостола! Сложете лявата си ръка на сърцето, а дясната вдигнете нагоре!

Когато тримата селяни видяха евангелието и револвера на масата, те се разчувстваха, защото тази картина им напомни клетвата, която бяха положили същата година пред Дякона. Те бързо сложиха лява ръка на сърцето си, дясна вдигнаха към небето и повториха дума по дума подир него:

„Заклевам се в евангелието, в честта си и в отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб! Заклевам се и обещавам, какво полагам за святата тази цел — избавлението на Апостола от погански ръце — живот и имот! А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда пронизан от оръжието на това съзаклятие, което има длъжността да ме брани, но и право да ме съди.

Заклевам се!

Когато и седмината граждани от своя страна положиха клетва, пак най-възрастният от тях се обади и каза:

— Ние трябва час по-скоро да се запознаем с Хаджи Ейлес, за да се разположим като у дома си в него. Другари, да вървим!

Тук завършва страницата на летописа за заговора на чирпанци в Мурсалково, януари месец 1873 година.