Яна Язова
Левски (27)

14. Сбогуване

Васил Левски бръкна в подплатата на палтото си, откъдето извади две писма, от по-рано написани и запечатани.

— Ето писмата, които утре трябва да отнесеш — каза той, като й ги подаде в тъмнината. Адресите са написани четливо и точно. Съдържанието на писмото е обикновено търговско. Един търговец от Стрелча пита друг търговец от Карлово как върви по техния край свинската мас и царевицата.

— Разбрах — каза Серафима, като скри двете писма в тайните джобове на черната си дълга дреха.

— Сега ние можем да се разделим.

Серафима се изправи.

— Пожелавам ти успех в първите стъпки — каза той.

— Пожелавам ти добър път! — отвърна сърдечно тя.

Разбраха я, че излезе, по тихото затваряне на вратата.

— Госпожо — каза Васил Левски, — ще чакам твоя сигнал, за да напусна метоха. Твоята работа от днес нататък ще бъде да се приобщиш към дяда Хрисанта. Вярвам, че калоферските младежи ще станат най-добрите борци за свободата на България.

— Амин! — откликна се Евпраксия, като стана. — Дяконе, аз те оставям… Моят сигнал ще бъде три запалени свещи пред черковната врата. Приеми моята благословия!

Нейният рязък глас затрепера от вълнение. Той улови двете й ръце в тъмнината, силно ги разтърси и целуна.

— Благодаря ти, госпожо, и довиждане!

— Не забравяй храната, която съм ти свила. Ето я на сламеника.

— Ти знаеш, че аз твърде малко ям по пътя.

— Носи я, може да ти се яви нужда да нахраниш някого. Аз винаги нося храна със себе си, затуй нашите сестри казват, че госпожа Евпраксия вечеря върху гърба на катъра.

Васил Левски се усмихна, защото снощи бе чул тези думи от устата на Серафима.

— България ти благодари, госпожо! — каза той.

— Дали ще доживея да я видя свободна? — с трепетен глас въздъхна Евпраксия.

— Ние се борим за това! — бодро й отвърна Дякона.

Игуменията загърна в расото едрата си снага и се отдалечи към вратата.

— Ти знаеш къде е изхода.

— Да.

— Когато видиш трите запалени свещи пред черковната врата, знай, че аз съм прегледала околността, и веднага тръгни!

— Да, ще тръгна!