Яна Язова
Левски (198)

1. Последно предупреждение

Всички летописци разправят как Дякона напразно чакал поп Кръстю да дойде тази нощ в Къкринското ханче на уречената среща.

Към 9 часа вечерта, което време е твърде напреднало за едни такива селски стопани, каквито бяха къкринци, развеселените посетители на кръчмата тръгнаха да се разотидат по домовете си. Христо Латинеца внесе в стаята на Апостола топла вечеря на една голяма табла.

В това време Апостола тихо разговаряше с Николчо Бакърджийчето. У Христо Латинеца впоследствие бе останало впечатлението, че е видял учител и ученик. Учителят — седнал на леглото с нозе увиснали и с поглед отправен надолу, като че ли да проникне в очите на ученика, а ученикът — седнал в нозете му с блеснали очи, отправени нагоре към лицето на своя учител. Това бе на светлината на газената лампа една добра, мирна картина, изпълнена с благодат, която той си е припомнювал отпосле с голямо удивление, защото тази картина с нищо не го е подсетила за ужасните събития, които скоро имало да настъпят.

Тримата вечеряха мълчаливо, като се ослушваха да не би да се похлопа на външната врата, която стопанинът бе заключил. Обаче до 10 часа никой не похлопа. Поп Кръстю надали щеше да се реши да дойде по-късно от това време. Христо Латинеца знаеше, че не бива да запита Апостола по каква работа очаква поп Кръстю в хана, обаче по загриженото му лице разбираше, че тази работа е важна и съдбоносна.

Легнаха да спят, за да могат утре рано, преди да се е разсъмнало, да потеглят за Търново. Христо Латинеца трябваше да докара още два коня, единия за Николчо, а другия за себе си, защото щеше да ги преведе през само нему познати скрити и преки пътеки.

Когато загасиха лампата, Латинеца и младият Николчо бързо заспаха. Само Апостола дълго време остана буден, наострил слух към пътната врата. Дързостта на поп Кръстю да не се яви на уговорената от него среща в Къкрина му се струваше невероятна, затуй той се прислушваше във всеки шум отвън, защото постоянно му се струваше да чува стъпки. Този шум, наподобяващ такива стъпки, все по-често се повтаряше и все повече го измамваше. Той се умори да слуша тяхното монотонно приближаване до вратата и тяхното отдалечаване по различни посоки. Те заглъхваха съвсем, за да започнат отново, но не вече като стъпките на поп Кръстю, а като стъпките на множество хора, които се събират от различни посоки към кръчмата на Христо Латинеца. Когато се доближаваха на достатъчно разстояние, за да могат да бъдат ясно чути, те се разпиляваха и в ушите му оставаха да се чуват само ударите на неговото сърце.

Когато мина полунощ, той вече спеше, но с онова изражение на будност, при което напереното ухо слуша, а очите, през стиснатите клепки, гледат. Не се мина много време, и той скочи, събуден от някого, който тихо и едва забелязано бе седнал при нозете му.

— Кой си ти? — викна Апостола, като се залови за оръжието си.

Христо Латинеца веднага скочи от съседното легло.

— Аз съм — отговори Николчо.

— Защо си станал! Защо не спиш?

— Апостоле — каза Николчо шепнешком. — Сънувах страшен сън. Ама такъв страшен сън! Цял съм се изпотил в тази студена нощ!… Сънувах, че съм отишъл в Ловеч в бащината си къща. Отворих вратата на една стая, но като влязох вътре, цялата стая се изпълни с вързаници от мамули, които висяха закачени на тавана, по стените, но имаше закачени и така, на въздуха! Аз поисках да избягам от тази стая, но мамулите не ми даваха да се мръдна. Започнах да крещя да дойдат да ме избавят, но никой не ме чуваше. Най-сетне влезе едно турче. Аз, какъвто ги мразя, скочих да го прогоня и само така можах да изляза от стаята, а турчето избяга у съседите. Ти можеш ли ми каза какво означава този сън?

— Сега легни и спи, рано е още да ни будиш! — смъмра го Христо Латинеца, като се обърна на другата страна и се зави презглава.

— Апостоле, това е лош сън, нали? — запита Николчо.

— И лош, и добър! — отвърна Апостола. — Легни и спи! Не буди Латинеца!

— Апостоле, защо да не станем и да не заминем веднага за Търново?

Дякона светна клечка кибрит и погледна часовника си.

— Още е рано. Едва е минало полунощ. Завий се презглава като Латинеца и спи! Аз ще те събудя.

— Не ми се спи, Апостоле! — въздъхна с мъка Николчо. — Не мога вече да заспя. Този сън не ми излиза от ума. Той беше толкова страшен, уухх!… Още треперя, като си го помисля.

Апостола нищо не му отговори вече и Николчо помисли, че е заспал. Какво можеше да прави той отсега нататък подир такъв страшен сън?

На слабата светлина, която идеше като някаква лунна дрезгавина отвън, той съгледа таблата върху един стол и остатъците от тяхната вечеря. Зави се в ямурлука си и седна пред таблата да тъпче гърлото си с хляб и сирене, което бе останало, като че ли искаше с това тъпкане да запуши гърлото на ужаса, което страшният сън бе отворил в него.

Стори му се, че мина много време, че е изминала цялата нощ, когато той отново събуди своите другари. Апостола погледна часовника и отговори:

— Два часът е, Николчо. Но сега можем да вървим!

Той скочи от леглото. Христо Латинеца, който като всеки ханджия имаше навика да спи леко, отхвърли завивката си и каза:

— Проклето хлапе, не ме остави да дремна!

И като навлече върху себе си всички дрехи, които бе приготвил за път, тръгна да излезе и доведе конете.

— Светът се обърна наопаки! — изръмжа той на отиване. — Сега децата бодърстват, а старците спят. Ела, момче, и заключи вратата подир мен! Като се върна, аз ще похлопам и ще ти се обадя!

Когато Николчо се върна в стаята, Апостола бе излязъл през вратата, която водеше в яхъра. След малко той влезе и каза на Николчо да се приготви за път.

— Че аз цяла нощ стоя приготвен! — отвърна Николчо, като не изпускаше из очи всяко движение на Апостола. Той носеше в ръце новото седло на своя кон и го оглеждаше от всички страни на слабата лунна дрезгавина, която се процеждаше отвън.

— Апостоле — обади се той, като бързаше да използва краткото отсъствие на Латинеца, — какво може да означава този страшен сън, който сънувах тази нощ?

Апостола не му се скара, както очакваше, а продължи да разглежда самара със строго и загрижено лице.

— Този сън показва да се пазиш — каза той. — Вързаниците от мамули, които са те задържали в стаята, означават затвор.

Настъпи мълчание. Само усиленото дишане на Николчо се чуваше в стаята.

— Втората част на съня ти обаче показва, че твоята омраза към турците ще стане причина ти да се избавиш от тоя затвор!

В това време на вратата се похлопа и Николчо стана да отвори, както му бе заръчал Латинеца. Силно го доядя, че не може по-дълго да поприказва с Апостола върху страшното тълкуване на своя сън.

Много скоро обаче той щеше да се увери с горест, че Дякона му е казал истината и че този сън е бил пророчески.