Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

4. Пътуването на бай Иван Мархолев Талигаджията

Когато хладната балканска вечер забули Калофер и неговите пътища, бай Иван Мархолев се качи на талигата си и подкара конете по казанлъшкия път.

В талигата този път имаше само един пътник, един добре облечен млад човек в гълъбовосиви европейски панталони и тъмносиньо сако с ръбове от гълъбово сукно по реверите, джобовете и маншетите. Този тъй изискано облечен пътник сигурно никога не би се качил в разтропаната талига на бай Иван Мархолев Талигаджията, ако можеше да си намери в Калофер друго средство за превозване до Казанлък.

— Дяконе — възви към него главата си бай Иван. — Като какъв ще слезеш в Казанлък?

— Търговец на розово масло.

— Хе, хе, трябваше по-рано да се досетя, като те видях в тези хубави дрехи. Голям търговец, тежък търговец, който носи розовото масло до Виена, Париж, Швейцария!… Какъв друг можеш да слезеш сега в Казанлък? По това време там е всичко рози. Хората берат рози, миришат рози, говорят за рози — но, разбира се, не за туй как хубаво миришат розите, а за туй колко пари струва тяхната миризма.

— Ще трябва скоро да помислят колко хубаво миришат те — отвърна Дякона.

— Казанлъчани станаха богати от розовото масло и затуй са на почит у турците. На тях при турците им е добре!

— Ще видим, ще опитаме — отговори Дякона. — Там ще търся Ботю и Димитър Папазоглу. Казаха ми, че те са най-тежките търговци на розово масло в Казанлък и най-добрите приятели на турците. Ако успея да ги склоня да заобичат и българите, бай Иване, аз ще остана в Казанлък. Ако не успея, още утре ще продължа пътя си за Стара Загора, където имам няколко души добри приятели от ученическите години.

В това време бай Иван Мархолев се привдигна и напрегна поглед да види нещо, което се движеше по шосето, като ставаше все по-видимо в здрача.

— Това са заптии, които идат от Казанлък за Калофер! — каза той на своя спътник, който също така се беше понадигнал и гледаше черните конници на казанлъшкия път. — Това е къраасъ̀, който е изпратен тебе да дири в Калофер, Дяконе! Какво да правим?

— Карай спокойно напред! — твърдо отговори Дякона. — Те ни забелязаха. Няма от какво да се боим! Тескерето на твоя добър съсед е в джоба ми — и Дякона попипа коравия ръб на чуждото тескере във вътрешния си джоб.

— Дяконе — извика го отново Талигаджията, — пред къраасъ̀ ти не си никакъв търговец на рози, а турският чиновник Иван Атанасов Фетваджиев, 22-годишен, родом от Калофер. Да не сбъркаш нещо! Дошъл си преди два месеца от Варна, където си стоял на служба две години. Иван Атанасов Фетваджиев, не си забравяй името!

Къраасъ̀ изскочи пред тях на шосето. След него следваха 25 конници. Той вдигна ръка и спря талигата. Бай Иван Мархолев дръпна поводите на конете и ги уви около едната си ръка.

— Кой е твоят пътник? — приближи пратеникът на властта, който отиваше да дири в Калофер един бунтовник, влязъл незабелязано от тях в царщината да бунтува раята.

Дякона подаде с кратък любезен поздрав своето тескере.

„Иван Атанасов Фетваджиев!“… Турският чиновник дълго време взира очи и прегледа тескерето от кора до кора, после отправи поглед към Дякона. За бунтовник той си имаше една определена представа, добита от тези необръснати, одрипавели, гладни като зверове, потънали в прах и кръв нещастници, които неговите заптии хващаха по планините с оръжие в ръка и сваляха под силен конвой в Казанлък. Този момък, който седеше в своите хубави дрехи в калоферската талига, приличаше на един от най-добрите турски чиновници. При това личеше си, че иде от Варна. Хората от големите градове край морето си личат. Там животът е по-весел, по-охолен. Затуй и момъкът изглеждаше тъй весел и нагизден като същински европеец.

Къраасъ̀ му върна любезно тескерето и като се отстрани каза: „На добър час!…“

Дякона отговори не по-малко любезно на неговия поздрав и заповяда на коларя да подкара конете, но не много бързо, защото е отвикнал на тръскането на талигата…