Яна Язова
Левски (212)

6. Соломонов съд

Изправеният пред масата на съда бе Димитър Общи, неговият доскорошен помощник, позастарял и още повече затлъстял в затвора. Същото това лице, същите мрачни очи, които криеха своите мракове.

Този човек с едно махване на ръка бе нанесъл смъртоносния удар на комитетската организация. Седналите зад масата магистрати знаеха това тъй добре, както го знаеше Апостола, затуй те твърде много разчитаха на срещата на Дякон Левски с неговия помощник и на чувствата, които тя можеше да предизвика и у двамата. Лицето на Дякон Левски обаче остана хладно и равнодушно. Върху него не прелетяха никакви сенки, не минаха никакви блясъци, не се проявиха никакви чувства. То остана неподвижно пред явлението на Димитър Общи, каквото стоеше и пред великолепието и смъртната заплаха на своите съдии.

Гласът на председателя Али Саиб паша отново се издигна в мъртвата тишина на залата:

— Не познаваш ли седящия насреща ти Димитър, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

Апостола отговори хладно:

— Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тази работа, не зная. В Букурещ научих, че по тази работа обикалял някакъв човек и че работата му е лоша. Писа се писмо: без подписа на Левски този човек да не се приема. Кой е този човек, аз не зная. Аз обикалях сам. С никого не ходех.

— Заедно с Димитра вие сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания. Това той ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

— Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.

— Ако дойдат тук хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, ти какво ще речеш?

— Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах поради това, че според намиращия се в ръцете ми устав аз не можех да ги познавам.

Големите досегашни разкрития на Димитър Общи върху мрежата на комитетската организация останаха да висят във въздуха пред очите на нетърпеливите съдии. В упоритите и точни отговори на обвиняемия съдът ясно съзираше твореца. Безспорно този бе създателят на застрашителната революционна комитетска организация. Този, който седеше пред него и прикриваше от неговите очи комитетите, както квачката крие от сянката на орела своите пилци. Те са били негови крепости, а комитетските хора, които тъй изкусно гледаше да укрие като пилци под крилото си, са били негови войници. Това бе очевидност, която не се нуждаеше от други доказателства. Али Саиб паша веднага можеше да отсъди, че комитетите и техните комити са дело и творба на Дякон Левски, а не на именуемия Дяковала Димитър.

За него виновникът и творецът безспорно бе Дякон Левски, който прикриваше от него комитетите, а не Дяковала Димитър, който, без да се остави да го мъчат, на драго сърце ги разкриваше.

Али Саиб паша обаче нямаше право да издигне Соломоновия меч и да съсече на място Дякон Левски, а да освободи Дяковала Димитър. Той не трябваше да забравя, че е съдия, който ще остави на лист книга своите постановления и своята присъда.