Дмитрий Глуховски
Граничен пост (94)

7.

Телефонистът не отговаря веднага, Полкан успява да си помисли — този с кого е? С мен или против мен? Но онзи все пак отговаря.

— Да, Сергей Петрович.

— Кой е това? Ципин? Здрасти, здрасти, Санечка. Давай Москва по-скоро.

Но се бои: ще го свърже ли Ципин с Москва, или ще го прати по дяволите и ще отсече кабела? Сега само в Москва, само в тази проклета Москва, която го постави в такова положение, само в нея, скъпата, е цялата му надежда.

— Тъй вярно, Сергей Петрович, свързвам ви.

Полкан гледа през прозореца — на двора не е останал почти никой. Някои са се скрили в жилищата и изчакват да отмине бунта, някои са избягали в полето. Около локомотива има суматоха — изглежда, онези с наметалата предават нещо на патрулните, не се притесняват от светлината на фаровете. Полкан допира очи до полевия бинокъл: сандъци. Същите онези сандъци с консерви.

— Ама че кучи синове!

Чува се бавен сигнал. В Москва сега е нощ, там хората обичат да спят през нощта, а през деня да похапват сладко-сладко, там църквите звънят малиново, мамка му, там ресторантите са с певици, там е Пироговската болница, мамка му, там са проклетите казашки патрули, там всичко е прясно боядисано в червено, хайде някой най-накрая да дойде до телефона, мамицата ви!

— Москва-изток. Рубчик на телефона. Слушам.

— Чуваш ли ме, Рубчик? Тук Ярославъл! Пирогов! Звънях ви скоро! Тук имам извънредна ситуация! Чуваш ли ме?!

— Чувам ви, говорете.

— Питах относно влака. Да узная мога ли да го пропусна, или не? Влакът с туберкулозните. Идва от Киров. Цял ден не получих решението. Сега тук хората ми откачиха.

— По-спокойно. По-конкретно. Какво стана?

— Какво ти е званието, Рубчик? Какъв си?

— Лейтенант.

— Няма ли там някой по-старши? Поне майор, мамка му?!

— В момента не.

— Сега ми трябва генерал. Не майор, а генерал, чуваш ли! Тук при мен има бунт! Хората настояват да пусна тази композиция при вас в Москва!

— Сега няма никого. Ще предам на сутрешната смяна.

— Кой е на мястото на Покровски?!

— Не съм упълномощен…

— Обади му се веднага. Без да затваряш, се обади по втората линия на онзи, който е на мястото на Покровски, и му кажи, че в Ярославъл ще има бунт, ако не се намери спешно решение!

— Не са назначавали никого на мястото на Покровски. Тоест назначиха, но го уволниха.

Полкан избърсва с ръка потта от челото си. Тилът страшно го цепи. Телефонът, който вече е запращал в стената, мирише на тамян. Високоговорителят виси на червени и сини проводници.

— Рубчик! Обади се някъде, мамицата ти! Чуваш ли ме?

— Успокойте се. Чувам. Ще опитам.

Той превключва. Сигнал. Сигнал. Сигнал. Сигнал. Сигнал.

Полкан се приближава до прозореца. Телефонът продължава да писка накъсано върху масата. Отваря прозореца: чува гласа на Тамара:

— Егоооор! Къде си? Егоооооор!!

Сигнал. Сигнал. Сигнал.

Вдигат.

— Слушам.

Полкан се заема да обяснява всичко отначало.

— Ярославъл. Пирогов. Относно влака…

— Какъв Пирогов? Какъв влак?

— Вие какво?! Вие там какво, подигравате ли се?! По повод влака, транзитния, с туберкулозните, дето ще ми затрие Поста! Да го пускам ли за Москва, или не?

— Какъв пост?

— Ярославълският! Ярославълският пост, мамка му!

— Туберкулозни?

— Да!

— Не разбирам защо звъните тук. Трябва да се обадите на санитарния контрол. А най-добре да изпратите писмена молба. Но там сега едва ли някой… Вие въобще наясно ли сте колко е часът?

— Наясно съм, мамка му! Трябва ми решение сега! Трябва ми точно сега, мамицата му, шибано решение!

— Не бива да разговаряте с мен с такъв тон.

— Ти сега ще ме поучаваш ли?!

— Да не сте посмели… Всичко ви обясниха! Чакайте…

— Нищо няма да чакам! Вие там нищо не можете да решите! Не сте способни да решите нито едно шибано нещо!

— Тогава вземете решение сам и на своя отговорност.

Полкан отлепва слушалката от ухото си. Диша, брои до пет. И отново я допира.

— Ще взема. Вече го взех. Идете на майната си, ето го моето решение. И предайте това на онзи, който там е на мястото на Покровски. Да го духате всичките, шибани гниди! Тепърва ще ядете лайна от мен! Животни! Твари!

Той стиска слушалката така, че тя се пуква. И внимателно я поставя върху бежовия пластмасов апарат.