Дмитрий Глуховски
Граничен пост (93)

6.

Маруся неохотно се събужда от протяжното свирене на локомотива. Не се събужда веднага — сирената я зове от дълбокия унес, но отначало й се струва като част от съня, който вижда. Сън, в който тя е студентка и тича към гарата, за да посрещне там дошлият при нея от Перм Никита. Влакът вече се е приближил — ето го, свири и скоро ще продължи нататък, престоят му в Ярославъл е само двайсет минути, но тя няма да успее по никакъв начин за двайсет минути да дотича до гарата: заледено е, тротоарите и пътищата са хлъзгави, налага се да стъпва много бавно и внимателно. Добре поне, че краката ходят, мисли си Маруся, слава богу.

Ледът е виновен за всичко, ледът, оплаква се на влака Маруся, почакайте, тичам както мога, не го откарвайте, не го взимайте. Лош сън, лепкав, тревожен. После всичко става твърде истинско, за да може да продължи да спи, и тя отваря очи.

В стаята е тъмно, в антрето е тъмно. Маруся иска да напипа ключа на нощната лампа, но не може да го достигне.

— Никита! Никита! Пусни осветлението!

После тя си спомня, че тази нощ Никита е отишъл на дежурство, така че с нея трябва да е останала Мишел.

— Мишелка! Спиш ли, момиче? Чуваш ли ме?

Влакът продължава да свири. На двора е глъчка, суматоха. Хората крещят един на друг. Маруся не може нищо да направи. Мишел не се събужда и Маруся, след като я вика известно време, разбира, че и нея я няма вкъщи.

Под одеялото лежат чуждо тяло и чужди крака. Страшно й е да бъде сама. Маруся започва, за да успокои себе си:

„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство…“.

Но вместо това в главата й напира Есенин, за беда наизустеният натраплив Есенин:

Вечер като сажди

зад прозореца тече.

Бяла прежда

платно тъче.

Заникът танцува,

сенките подскачат,

плетът лудува,

прозореца закача.

По прозореца лепи се

черна сгурия.

Майка пее приспивно

на малка дъщеричка.

Сънено се носи

църковна песен.

Спи, моя рибке,

спи, не говори.^[1]

Маруся довършва стихотворението и го започва отново, защото по никакъв начин не успява да се отърве от него.