Дмитрий Глуховски
Граничен пост (10)

10.

— Къде е Егор?

Полкан седи, Тамара стои над него — висока, слаба, черните й коси със сребърни нишки са събрани в тясна опашка, от яката й се подава сребърно кръстче. Полкан свива рамене.

— Шляе се някъде твоят Егор. Защо аз трябва да знам?

— Пускал ли си го зад оградата?

— Никъде никого не съм пускал! Навика ми се и се махна, ти какво, като че ли не го знаеш?

— Няма го на двора.

— И какво? Може да е отишъл към завода да се вози на дъската си.

Тамара се изпъчва.

— Имах сън. Че нещо ни заплашва. Там, от другата страна.

— От коя страна, Тамарачка?

— Отвъд моста. Пълзи змия. Змей…

— Аха. Змей, разбрано.

Полкан със скърцане се отмества назад, протяга се към печката, вдига капака на тенджерата. От ъгъла го гледа печалният Николай Чудотворец с тенекиен обков, а от шкафчето до леглото наднича Московската Матрона, черно-бяла, не иконописна, а снимана още приживе и затова съвсем не блага, а както се полага на живите хора, зла и настръхнала. Цялото жилище е отрупано с тези икони, по-зле е от църква.

— Змей… Ще допълзи змей, ще донесе гибел.

Очите на Тамара са се свили, тя пронизва с поглед Полкан. Той престорено се прозява:

— Отново нещо там при теб идва, пак нещо се носи! Ама, Тамара! Ти какво! Хайде поне ти престани с всичко това! Змей! Поне символичен змей ли е, или буквален? Хо-хо-хо! А още нещо няма ли?

— Страх ме е за Егор. Той също беше в съня и това не е добре…

— Но стига вече си джафкала! Джафкала, грачила, не знам как да го нарека! Всичко е наред с него, ще се пошляе и ще се върне, какво толкова?! Ти по-добре ми кажи защо това твое рагу е толкова малко? Или си сготвила само за нас двамата?

— Момчето ми… Момчето ми…

Тамара затваря очи и сяда на пода. Полкан хвърля чинията, отмества стола, успява да хване ръката на жена си, за да не й позволи да се удари.

— Вечно се самонавиваш! Докога така! А? И на себе си късаш нервите, и на мен! Тамара! Тамара! Моля те, мамка му!

И в този момент в далечината нещо изтрещява и стъклата на жилището им започват да звънтят.