Дмитрий Глуховски
Граничен пост (50)

9.

Тамара търпеливо чака под прозорците на изолатора, докато се разотидат всички богомолци, цялото комунално паство на отец Данил. Не се налага да чака дълго, Ленка Пияницата все дудне някакви свои въпроси, хвърля към Бог претенции, не схваща, че отец Данил не иска да го разбере.

Тамара не прогонва Ленка, позволява му да изразходва всичкото си гориво; тя няма за какво да привлича внимание към себе си. Но внимателно следи силуета зад прозореца с решетката — да не се гмурне умореният проповедник в дълбините на помещението.

Най-накрая Ленка изразходва всичките си чувства и се маха. Вече е късно, хлопат се кепенци, гаснат светлини. Последните свидетели са се разотишли. И сега на преден план излиза Тамара.

Гледа към светия отец, вирнала брадичка. Той я гледа от горе надолу. Чака въпрос, макар че в полумрака на двора няма да разчете устните й. Тогава тя застава под петното на уличната лампа.

— Прости ми, отче! Дай ми разрешение да видя какво ще бъде. Съгласи се да ме изповядаш, да ми дадеш причастие. Не ме отблъсквай, умолявам те, не ме прогонвай. Аз за своя син, за единствения ми син се тревожа. Разреши ми един път да погледна, само веднъж. Знам, че е грях, знам, че залагам душата си. Моля те.

Тя се прекръства, прекръства, протяга се към решетката, застава на пръсти. Така или иначе не вижда очите му — само черните контури зад решетката. Дали е разбрал молбата й, или не — не е известно. Но дава отговор:

— Каквото виждаш и каквото знаеш — го знаеш не от Господа, а от Княза на този свят, врага на човешкия род. И всеки път, когато врачуваш, се разголваш за Сатаната. Твоите изповеди няма да бъдат чути. Твоята вяра не е праведна, а езическа. Искаш моята благословия за твоето магьосничество? Няма да я получиш.

Очите на Тамара се стесняват сами. Обхваща я гняв. Тя се опитва да го отърси от себе си, да го задуши, както гасят огъня от пламнал крещящ човек.

— Няма да повярвам, че Господ може да ни остави сами. Че Божията майка е оставила децата си на дявола. Няма да повярвам. Няма да повярвам, че една майка не може да получи опрощение, задето се тревожи за сина си.

Отец Данил вдига ръка. А пръстите му са свити в юмрук.

— Ти си главният дефект в тази крепост. Аз се опитвам да предпазя хората от чревоугодничество, да ги отуча от блудство, а ти с дявола разговаряш, шепота му слушаш. Разкай се, ако искаш спасение, и повече никога не върши това. Иди си.