Дмитрий Глуховски
Граничен пост (86)

11.

Повече няма да му позволи да го баламоса.

С тези свои думи, че Егор уж е избран, попът здравата го беше обезкуражил. Но разбира се, казва си Егор, на който и хлапак да кажеш това, ще се пръсне от гордост. Във всичките му фантастични книжки героите непременно бяха избрани за някаква вълшебна мисия и неизменно бяха предназначени от съдбата за нея. Закон на жанра. Знаят, мамка му, какво иска да чуе човешкото сърце, и точно това му поднасят.

Но трябваше да пита не за своето предназначение, а за това, което се е случило с Колцов и с Цигал. Какво значи „обсебени от Сатаната“? Същото, което се е случило с хората, давещи се в реката? Нека да каже истината. Този път Егор няма да го остави на мира, докато не каже истината. Може би това е единственият му шанс да разбере какво означава всичко. Сега или никога.

Предишния ден подкупът беше сработил. Егор не се съмняваше, че ще сработи и днес — никога досега не беше виждал на Поста такива гладни и такива озлобени очи.

Качва се към вратата на изолатора. Днес на стража е Жора Бармалей.

— Какво искаш?

Егор в движение вади консервата.

— Трябва да поговоря с него. За половин час. Ако ме пуснеш, ще ти я дам. Това е варено месо.

Жора се усмихва. Такава усмивка, че на Егор му става зле.

— Не ми трябва това, вашето.

— Това… Какво означава?

— Такова. Постя.

— Ами…

Егор го гледа смаяно, трескаво съобразявайки накъде да насочи разговора. А Жора му намига и го успокоява:

— Всичко е наред, влизай, той те чака. Върви, върви, не е заключено.