Дмитрий Глуховски
Граничен пост (74)

10.

Портата се отваря със скърцане, прожекторите светват. Крясък, кучетата полудяват. Мишел поглежда през прозореца: раздърпаният Полкан, до него часовите, Егор също се свива там, суматоха!

Полкан със свитата си излиза през портата, а крилата й така и си остават отворени.

Ето!

Сега!

Тя грабва в антрето якето си, мята на рамото приготвената раница и на пръсти излиза на стълбите. Притваря след себе си скърцащата врата. Стои на място, брои секундите. Портата още е широко отворена, вижда се през прозорците на стълбищните полуетажи. През портата излизат оказалите се на двора кибици, свитата от безделници и адютанти се точи след пияния комендант в полето, към насипа.

Мишел прави крачка надолу и се обръща към вратата.

Отброява още няколко дълги секунди. После изругава и се връща в апартамента. Смело влиза в стаята и казва на решаващия кръстословица дядо:

— Дядо! Трябва да поговорим!

Той оставя настрана вестника от миналото, поглежда я учудено и с пъшкане се надига от креслото си. Бабката веднага се обажда:

— А ти къде си тръгнала?

— Да се поразходя!

Дядото се мръщи, но засега не спори.

Излизат на стълбищната площадка. Мишел веднага го предупреждава:

— Нищо не можеш да направиш. Вече съм решила. Днес си тръгвам. Не исках изобщо да ви казвам.

— Къде?

— В Москва.

— Мишелка… Господи, късно вечерта… Да влезем вътре, поне да поговорим. Може утре сутринта, в краен случай…

Иска й се да го послуша, но клати глава.

— Не. Сега.

— Пак при чичо Миша?

— Не.

— А къде? Къде тогава? Баба ти ще полудее, ще я пратиш на оня свят!

— При родителите му. А на баба ще й обясниш. Не остава сама все пак.

— При чии родители, котенце?

— При Сашините. На Саша Кригов. Атамана. Той ми разказа къде живеят. Няма да ме изгонят.

Дядото се мръщи, опитва се да улови в това някакъв смисъл.

— Ама защо…? Почакай. Ти… Ти нали не си…? Проклятие!

Мишел скръства ръце на гърдите си.

— Ами това е. Извинявайте.

— Тогава още повече… Още повече — не през нощта! Не сега!

— Не. Сега. Прощавай, дядо!

Тя го млясва по четинестата, сякаш посипана със сол буза и хуква надолу.