Дмитрий Глуховски
Граничен пост (46)

5.

Мишел подпира стената, скрила се в сенките.

Учителката Татяна Николаевна наглежда своя общ клас — от предучилищна възраст до десетгодишни — в двора. Голямото междучасие. Момичетата са разчертали мръсотията на квадратчета и скачат по старателно изрисуваните цифри. Манукяновата Алинка скача най-добре от всички, затова е цялата в мръсотия. Ще си изпати после. Сонечка Белоусова си пази чорапогащите, иска да е принцеса.

Татяна Николаева вика:

— Манукян! Престани веднага!

Сонечка гледа Мишел. Маха й с порцелановата си ръчичка. Мишел се извръща. Опитва се да разбере: нима самата тя някога е била такава? Когато е живяла в Москва — такава ли е била? Малка фантазьорка? Не като Алинка, със сигурност. По-скоро като Сонечка. Само че на кого се е метнала принцесата Соня, не е ясно: родителите й са работници, баща й е направо алкохолик.

Татяна Николаевна улавя погледа на Мишел, кима й. Повиква я при себе си с учителска самоувереност, с убедеността си, че всички са длъжни да я слушат. Мишел й се подчинява за по-забавно.

— Мишелка. На теб нали ти е интересна работата с деца? Да ми беше помогнала?

— Не, благодаря.

— Напразно упорстваш! Нали виждаш, момиченцата се заглеждат по теб. Ти си такава възпитана, внимателна. Би могла да им станеш по-голям другар, добър пример за подражание!

— Не, благодаря.

Татяна Николаевна приглажда къдравите си коси.

— Работата е много важна! Та те сега се формират като личности! И ти би могла…

— Не. Не, Татяна Николаевна. Не, не и не.

— Защо?

— Страх ме е, че ще ме изядат!

И Мишел, пращайки на Татяна Николаевна въздушна целувка, се оттегля в другия край на двора. Все пак не е дошла тук заради дребосъците.