Дмитрий Глуховски
Граничен пост (60)

7.

Когато светлините в съседните прозорци угасват, Полкан дърпа плътно пердетата и вади от шкафа още една консервена кутия. Нарежда празните чинии, плъзга прибори, налива на себе си и на Егор водка.

Тамара седи мълчаливо, бледа като восъчна кукла. В дома е установен този странен ред: жената на Полкан му е обявила безсрочен бойкот, но никой не води активни бойни действия и тя присъства на тези втори вечери, макар че никога не се докосва до месото.

На Полкан това, изглежда, не му пречи: достатъчно му е и че Тамара се съгласява да споделя този ритуал с тях. Значи се е подчинила. Значи е загубила. А останалото е въпрос на време. Няма къде да се дене.

Полкан сипва месо — и на Егор, и на Тамара; не иска да яде — нейна си работа, а негова работа е да предложи; пръхти, обръщайки чашката домашнярка. Егор също изпръхтява, макар и не толкова буйно. Майка му го гледа със стъклени очи. Полкан се прави, че на масата има жив човек, а не кукла и че вечерята е обичайната, първата, а не тайна втора.

— Така, хайде още веднъж. Значи никакви следи от борба. И казваш, не личи да са ги прогонили всичките някъде…

— Може да са тръгнали сами. Да са зарязали всичко и да са тръгнали.

— Съмнително.

— Защо да е съмнително? Съмнителен е например Льонка. Разправя — Сатаната, последна битка и всякакви такива. Дето попът им ги набива. Ти изобщо по този въпрос какво правиш? Не се ли притесняваш, че под носа ти са спретнали секта?

Тамара избухва като барут от гилза.

— Да не си посмял да говориш така за него! Той дава на хората утеха!

Но Егор вече не може да търпи това.

— Мамо! Айде, моля ти се… Стига вече! Какво все му хленчиш? Заради тези твои сънища? Заради картите, така ли?! Стига вече си се излагала, егаси! Ти си си ти, не разбираш ли? Баща ти също е виждал разни неща, баба ти също е врачувала. Такава си си и това е! Ти няма да престанеш да бъдеш себе си, а той няма да ти прости! Дори и да каже, че ти прощава, няма да ти прости! Откажи се вече, а?

— Млъкни! Идиот!

Полкан изсумтява, хапвайки си от месцето.

— Ама че живот водя, в буркан с паяци. Семейство, мамка му! А ако питате мен, попът върши полезна работа. Призовава към пост. За първи път от две седмици ни стигна яденето, никой не искаше допълнително. Докато, знаеш, дочакаме от Москва… И това е нещо.

Егор изпива на екс всичко, което му е останало в чашата. И сто пъти тя да му каже „идиот“, пак ще си остане на своето мнение. Той още от дете е развил имунитет против „идиот“.

— И няма значение, че ръси тези глупости? Че няма Бог, че идва Сатаната?

Майка му отмества чинията от себе си. Полкан й се усмихва, разрошва косите на Егор.

— Ти на краставичар краставици не продавай. Мислиш ли, че не знам? Всичко знам, драги момко. Всичко знам. Но в момента от него има повече полза, отколкото вреда. Ако Москва не бяха направили такава свинщина с нас, този свети отец отдавна да си е тръгнал от нас обратно по моста. А хората, знаеш, са такива: или им дай да ядат, или поне им разкажи някаква приказка, за да не се чува как им къркорят червата. Самият аз, знаеш, не съм по приказките. Аз съм практичен човек. А ни беше нужен човек, както се казва, абстрактен. И ето че бог ни прати. Хе-хе… Тамарачка, ти какво, няма ли да хапнеш?

Тамара поклаща глава и става от мястото си.

— Не искам с вас. Не мога повече с вас. Вие не разбирате.

Полкан започва да се смее, но преди да е набрал скорост, на вратата се почуква.

При удара Полкан веднага млъква, почервенява още повече, скача, хваща недояденото месо, дърпа чекмеджето на скрина, напъхва отворената консерва някъде при бельото, мушка чиниите под дивана.

Тамара става и отива да отвори. Полкан шепне:

— Къде, глупачке! Почакай! Егор! Прозореца! Отвори прозореца, мамка му! Че сигурно се е размирисало…

Егор отваря едното крило, в стаята се вмъква киселият уличен въздух. Майка му е вече в коридора, вече дрънчи с резето, ключалката скърца. Кой я е молил всъщност?

— Здравейте.

Не може да бъде!

Егор изскача в коридора, гледа: Мишел!

— Мамо, това е за мен.

Тамара дори не се обръща към него. Казва спокойно и тъжно:

— Не, Егор. Не е за теб.