Дмитрий Глуховски
Граничен пост (43)

2.

През нощта Егор не беше пипал телефона, а сутринта на два пъти се беше опитал да въведе наслуки шестцифрена парола — първо цифрите от едно до шест подред, после шест нули. При това държеше апарата под ъгъл, както го беше научил Колцов, да не би случайно телефонът да го погледне в очите.

Оставаше само един изход: ако Егор искаше да отвори този телефон и да се яви при Полкан с признание след това, трябваше да се върне на моста. Да се върне, да намери сред мъртъвците голата страшна собственичка на айфона и да я уговори да отключи телефона си.

Но само при мисълта за това, че ще му се наложи отново да стъпи на моста, на Егор му се подкосяват краката. А нали, ако ще ходи, трябва да бъде колкото се може по-скоро: Колцов го беше убедил колко важни са за айфона пропорциите. С всеки изминал ден мъртъвците на моста ще променят геометрията си: ще набъбват, ще се разтичат, ще се изкривяват. В деня, в който Егор беше намерил телефона, лицата на хората все още бяха човешки. Но сега… Ще може ли сега айфонът да познае собственичката си?

А и ще може ли Егор да я намери? Откъде да знае как са постъпили с телата казаците? А ако са ги хвърлили във водата? Или са ги изгорили?

Има хиляда и една причини да не се връща на моста, да не досажда на мъртъвците, да не им напомня за себе си и да не напомня на себе си, че всичко това съществува — и то съществува само на няколкостотин метра от мястото, където в момента седи Егор, стиснал главата си с ръце.

На другия ден момчето уговаря себе си да отиде на моста и се отказва. Не отива никъде.

През нощта спи лошо: през полуотвореното прозорче от улицата долитат някакви странни звуци, промъкват се в съня на Егор, превръщат се в някаква гадост, многоглава сляпа змия, която изпълзява от онази страна на моста и се протяга към мирно спящите и нищо неподозиращи хора от тази страна. Към хората, които Егор не беше предупредил за смъртната опасност, макар че можеше и беше длъжен да го направи.

На следващия ден Егор се събужда, опитва се да се застави да отиде на моста и за свой огромен срам никъде не отива.

И на по-следващия също.