Дмитрий Глуховски
Граничен пост (88)

1.

Наистина вратата е отключена.

Жора я отваря пред Егор и преди Егор да успее да съобрази какво може да означава това, го избутва вътре и слага резето.

В изолатора цари полумрак. Тук никой не посреща Егор, за разлика от предишния път, и на него му се налага да тръгне напред, за да намери отец Данил.

Отецът седи в кухнята и гледа навън. Когато забелязва Егор, му посочва втората табуретка. Егор остава прав.

— Какво става?

— Виждаш какво. Знаех, че ще дойдеш. Знаех, че са ти останали още въпроси.

— Какво означава това? Защо те държат отключен?

— Задавай въпроси, не хаби времето напразно. Сега не е останало много време.

— Ти си му омотал главата, така ли? Като на майка ми? А? А?!

Егор се хвърля обратно към вратата и крещи:

— Жорка, гадино? Ти какво, полудял ли си? Чака те трибунал, чуваш ли?!

Там никой не отговаря. Сякаш са заключили и са си тръгнали. Егор се връща при попа, сърцето му бие бясно. После вижда, че прозорецът е отворен. Ако се наложи, може да извика за помощ. А засега… Нека онзи си мисли, че всичко му е в кърпа вързано.

— Добре. Въпросите. Разправяше, че Сатаната е обсебил Колцов и Цигал?

— Говори по-бавно, не те разбирам.

— Ти! Разправяше! Че! Колцов! И Цигал! Които в гаража… Които са ги убили в гаража! С тях — какво? Какво стана с тях? Твои хора ли ги убиха? Ти ли ги изпрати?

Отец Данил разчита с присвити очи думите на Егор. Разпознава „убили“ и „гараж“. Клати глава.

— Никого не съм изпращал. Бяха обсебени от бесове. Проникнала е тук бесовската молитва. Не знам как е станало, но знам със сигурност, че е така.

— Какво?!

— Бесовската молитва. Тази, която окоси всичко отвъд Волга. Някой я е донесъл тук, при вас. Някой обсебен. Донесъл я е и я е прочел на тези двамата.

— Какво? Кой?!

— Не те лъжа, момче. Сега вече няма смисъл да лъжа. Ти скоро ще видиш всичко сам. Съвсем скоро.