Дмитрий Глуховски
Граничен пост (18)

7.

Тамара съпровожда отец Данил до самия лазарет, поддържайки го под ръка. Той не се измъква, но тя чувства, че е скован, напрегнат, сякаш му е неприятно докосването й.

Фаина помага на отец Данил да се настани на кревата, донася му някаква лечебна напитка и намеква на Тамара, че вече е време да остави госта на мира. Но Тамара не си отива. Става и прошепва нещо на докторката.

Тя я поглежда учудено и подигравателно.

— Да се изповядаш?

— Да. Насаме.

— Аха. Добре.

Фаина се отдалечава и Тамара остава насаме с отец Данил. Той я гледа с недоумение.

Тя се спуска пред него на колене.

— Простете ми, отче. Мислех, че идва враг. Такова предчувствие имах. Сгреших. Разкайвам се.

Той се мръщи, опитва се да я разбере. После, неуверен, я пита с равния си, монотонен глас:

— Почувства?

— Да.

— Че съм зъл човек?

— Не. Аз не за вас. Не знам за кого. Редих… Молех се да ме предупредят… Ангелите.

Тя даже се навежда напред, така се старае той да я разбере. На всеки негов въпрос кима или клати глава, за да му помогне.

— Гадаеш?

— Грешна съм.

— Циганка ли си?

— Личи ли си? Да.

— Православна?

— Да. Много съм вярваща. Само че тук нямаше кой… Ще ме изповядате ли?

Той поклаща глава, прекръства я веднъж, втори, трети път.

— В голям грях се вкарваш. Отдаваш се на Сатаната. Молиш ли се на Бог?

— Моля се, всеки ден се моля. Аз… Разбирам. Ето, моля…

— Не бива.

— Мен… Много ме е страх. За бъдещето ме е страх, отче. За сина. За мъжа ми. Затова гледам там…

Отец Данил издърпва пръстите си, които тя се опитва да целува.

— Забранявам ти. За такова нещо не можеш да измолиш прошка. Разкриваш се пред дявола. А Бог няма да те чуе, защото го няма вече в този свят. Бъдещето е скрито от хората и да се гледа в него, е промисъл на Сатаната. Чу ли? Забранявам ти!

Тамара го гледа объркано. А той изрича твърдо:

— Върви си!