Дмитрий Глуховски
Граничен пост (66)

2.

— Мишка, Миш! Отиваме навън!

Мишел показва на левия Рондик юмрука си. Не е възможно да запомни кой от тях е по-големият и кой — по-малкият; те винаги се съревновават за правото да бъдат по-големият, бият се и отчаяно лъжат кой е първородният. Дори и самите те да знаят кой всъщност се е появил четирийсет минути по-рано на белия свят, всички останали отдавна са се оплели в лъжите им. Затова Мишел ги различава по бенките: у единия на лявата буза, у другия — на дясното слепоочие. Левият и десният. Левият е Женка.

— Как ли пък не без възрастни навън!

— Ела с нас!

— Имам работа при Татяна Николаевна! А вие — марш на пейката!

Близнаците се правят, че нямат намерение да приемат заповеди от Мишел, но и не излизат навън без учителката. Започват бой помежду си.

Мишел вика в банята Татяна Николаевна. Тя цялата се извива във въпросителен знак. Затварят се с резето, като нареждат на малките нищо да не чупят. Разбира се, иззад вратата веднага се чуват вик и грохот; като че ли е паднал стол.

Мишел отваря черна найлонова торбичка. Вътре има пет консерви с варено месо. Татяна Николаевна не разбира:

— Какво е това?

— Това е месо. Варено. Аз… Запас. Намерих го. Бях забравила за него. А сега случайно се натъкнах… И, накратко. Това е за децата. Не знам как е най-добре да постъпя. Вкъщи навярно не бива да го носят… И в столовата също. Така че ви го давам. Тук. Може би да им направим някакъв втори обяд… В класната стая.

Татяна Николаевна само гледа в тази отворена черна торбичка, не прекъсва Мишел, дава й да се доизкаже, не бърза да й помага. И правилно; толкова време беше минало, докато Мишел се реши. Сега нека се черви.

— Но те навярно така или иначе ще разкажат на родителите си. А родителите ще попитат какво е това…

Мишел свива рамене:

— Ами не знам. Аз просто… Ами защо да лежат при мен тези консерви, нали? Разбирате ли?

Татяна Николаевна поставя торбичката на пода и хваща Мишел за ръката.

— Благодаря. Благодаря ти. Виждаш ли — не съм се излъгала в теб.

Мишел внимателно, но решително освобождава пръстите си от този мек капан.