Дмитрий Глуховски
Граничен пост (71)

7.

Воронцов затваря вратата зад гърба му толкова тихо, че Егор дори не осъзнава веднага, че са го затворили насаме с този човек. А когато го осъзнава, идиотският му страх се връща при него.

— Моят кръщелник дойде.

Отец Данил му се усмихва ободряващо и Егор чувства как някъде от вътрешностите му се надига омраза и надделява над страха.

— Не съм ти никакъв кръщелник!

— Не те чувам, но разбирам какво ми казваш сега.

— Аха, не чуваш! Всичко чуваш ти, мамка му…

На лицето на попа е все същото изражение — кротост и същевременно строгост. Може и да е чул всичко отлично, но не иска да чува нищо.

— Как не си ми кръщелник, след като се молих за теб. Помолих се — и ето те, пуснаха те тук. Да си довършиш делата.

— На кого си се молил? Нали сам казваш, че божеството е офейкало.

Отец Данил се вглежда в лицето му.

— Виждам, че си ми ядосан за него. Тук е тъмно, трудно ми е да разчета по устните ти. Повтори, бъди така добър.

Егор си избира такова място, че оскъдната светлина от прозореца да пада върху лицето му. Отец Данил се съгласява: да, ето така е по-добре.

— Какво имаше там, на онзи бряг? Кои са тези хора на моста?! Защо не казваш на никого нищо за това? Защо благослови онези шибани казаци?!

Онзи клати глава.

— Нима си стигнал до онази страна? Видя ли там нещо?

— Да! Да, мамка му, видях! Видях как хората просто така се давят в реката! Да не говорим за онези, на моста!

— Видял си и си се върнал. Знам, казах, че Господ ни е оставил — само че нещо те е предпазило. Сега тук сме двама такива — които са били на другия бряг и са видели какво е там. Само че ти не разбираш какво си видял, а аз разбирам.

На Егор му е трудно — страшно реже слуха му начинът, по който отец Данил говори, без нормална човешка интонация. Като стиропор, драскащ по стъкло — издраскал беше и ушите на Егор. И продължава да ги драска:

— Както е с децата, така е и с хората. Как да обясниш на детето за живота и смъртта, за смисъла на земния живот и за неговото безсмислие, ако не разкажеш приказка? Както умея, така обяснявам. И на теб ще ти обяснявам още, ще има време. Защото ние сега с теб сме свързани, независимо дали си съгласен, или не. Ти си избран за големи дела, затова се върна. Затова и се молих за теб. Всичко предстои, Егор, рабе божий.

— Абе я се разкарай! За всичко лъжеш! Аз от самото начало, когато те видях, знаех, че лъжеш! Лъжеш и баламосваш народа! Майка ми омая с твоите приказки! Избран, мамка му… Ама разбира се! И изобщо не си глух, нали?

На Егор му се иска да удари този лъжец по лицето, но юмрукът му кой знае защо, не иска да се свие.

Отец Данил въздъхва.

— Ушите ми не чуват. Слушам хората със сърцето си.

На улицата викат нещо. Егор вирва брадичка, скача, поглежда през прозореца. Отец Данил засича движението му и също се обръща към прозореца.

— Викат ме сигурно. Време е за проповед. Иди си, Егор. Ще се видим пак и ще говорим още. А майка ти… Нека сама си избере на кого да вярва и в кого. Само че тя вече си е избрала.

Той пристъпва покрай Егор и чука с пръсти по желязното платно на входната врата, давайки знак на надзирателя. Вратата веднага се отваря — Воронцов, напрегнат, стои там подготвен.

На Егор му е рано да си тръгва, той така и нищо не е узнал, но Воронцов го измъква от изолатора и веднага затваря вратата след него. Превърта ключа, слага резетата и веднага побутва Егор надолу по стълбите.

— Нищо не е ставало, разбра ли? Хайде, тръгвай!

Егор, объркан, излиза на двора — и отново вижда отец Данил, този път като черен силует в тъмния прозорец.

Под прозореца тълпата — събрал се е поне половината гарнизон — лови с отворени уста шепите думи. Отец Данил реди иззад решетките — тежко, уверено:

— И това, за което говоря, настъпва сега. Тези, които умъртвяват плътта си, укрепват духа си. С глад ще се предпазите от телесната низост. С въздържание ще се предпазите от изкушението и ще съхраните ума си трезв. И със скромност ще се спасите от корист. Но има и други греховни страсти, и за тях ще ви говоря днес. Гняв. Тъга. Леност…

Егор гледа черната фигура зад решетките на прозореца — и му се струва, че в този момент отгоре гледат именно него и говорят именно на него:

— Този, който се гневи, лишава себе си от подобието със Създателя, защото Бог е любов. Гневният започва да наподобява Сатаната! Тъгата е греховна, защото поддалият й се съмнява във великия замисъл на Твореца. Който се е отдал на тъга, е намразил създадения от Господ наш свят и е загубил увереност в Неговия промисъл. Който е позволил да бъде обзет от тъга, е изминал половината път към леността. А леността по същество е поражение във войната, в която всички ние се сражаваме сега, войната със Сатаната. И дори да сме оставени от нашия Господ, не е ли все едно? Аз продължавам да му служа. Аз съм забравен от Него часовой на стража; но тежи ли ми това, че моят командир ме е изоставил? Не. Защото аз съм верен не само на командира, но и на моята служба. А моята служба е на вярата. Лесно е да служиш в топла казарма с ежемесечни продоволствия, но в това няма героизъм. Тежко е на онези, които са в окопите под вражески огън, но тяхната доблест е несравнима с нищо… Заради награди ли се сражаваме, заради звания ли?

Егор упорито плюе в калта.