Дмитрий Глуховски
Граничен пост (39)

9.

Полкан го е страх да се прибере вкъщи.

Отлага този момент, доколкото може, защото знае какво ще стане. Знае, че Тамара ще го чака на вратата, и знае, че няма как да избегне разговора. Затова започва да пие още в кабинета — останалата от разговора с атамана китайска сливова.

От прага чува как тя се моли.

Влиза в стаята — тя стои на колене пред иконата на Богородица с богат златен обков и й се кланя.

— Майко Божия, Пресвета Дево Мария, прости ми великия грях. Прости ми, че съм слаба духом. Прости ми, че наруших обетите, които ти дадох. Прости ми, че се занимавах с гадаене, че исках да знам бъдещето, че правех обреди. Искрено се заклевам, че правех това само за спасение и избавление, и затова се надявам да ми простиш.

Полкан прочиства гърлото си.

Тамара се откъсва от иконата. Поглежда го.

— Махай се.

— Чуй ме… Ти не си права, ясно ли ти е?

— Махай се!

— Това не е разговор, Тамара!

— Как смееш?! Как! Смееш! Ти ме предаде там, разбираш ли това, или не?! Ти ме предаде! Те ме изкараха побъркана, истеричка — мен, твоята жена!

— Тамара! Та нали те предупредих!

— Ти знаеше за кого се жениш! Знаеше, нали?! И когато искаше да се ожениш за мен, се кълнеше, че никога няма да се срамуваш от мен! Кълнеше се, че винаги ще ме защитаваш! Без значение дали съм права, или не — аз съм твоя жена, законна жена, ти ми каза, че искаш да останеш с мен до края на живота си! А днес ме предаде!

— Аз се опитах да те вразумя, но ти…

— Той ме унижи! Не с това, че ме нарече циганка пред хората, като че ли това е нещо лошо, като че ли е ругатня! Не с това, че ме обвини в урочасване! А с това, че застави теб да преглътнеш всичко това! И ти не просто го преглътна! Но и мен пред хората… Пред хората… Ако те е срам, че си с мен, защо изобщо се ожени за мен?! Ако искаш да ме оставиш, защо чака толкова дълго?! Защо трябваше да правиш така?!

Тя избухва в ридания.

Полкан се мъчи да се приближи и да я прегърне, но тя замахва и раздира с нокти бузата му до кръв.