Дмитрий Глуховски
Граничен пост (90)

3.

Егор притичва до прозореца — от моста гърмят изстрели, влакът не престава да свири, мига със своите фарове, ярки като милион свещи. Отец Данил също става, приближава се към прозореца. На двора изскачат хора, крещят нещо, размахват ръце. Някой поглежда към прозореца, в който стои монахът. Той вдига ръка и отчетливо нарежда на хората в двора:

— Братя! Сега всичко е готово! Да позволим на слабите да преодолеят тази граница! Вървете, върнете на мястото им релсите, които преди това махнахте. Сложете отново релсите и нека този влак продължи по тях, нека отиде при онези, които ще могат да помогнат на клетниците, нека отиде в столицата. Вървете! И ще бъдете възнаградени!

— Ти какво? На теб за какво ти е това?!

Долу цари объркване — не всички слушат отец Данил, но онези, които не го слушат, са объркани, а онези, които приемат думите му за заповед, действат ефективно. Портата се разтваря, някой вече налива от туба гориво в стоящия на двора трактор с парчетата от релсите в ремаркето, пали го и го насочва обратно към заставата.

Егор се хваща за решетката:

— Е! Ей! Вие какво? Вие съвсем ли се побъркахте?! Сергей Петрович! Маааамо!

И го чуват.

В двора изскача Полкан — полицейски мундир направо върху пиянския потник, бричове над чехлите.

— Охрана, кой е там на портата?! Вие какво, зрението ли си изгубихте?! Скачайте всички, лайнояди! Чуваш ли ме, а?! Какво става тук, мамка му?!

Някои от размърдалите се хора наистина застиват, някои продължават да вървят към портата, трети обкръжават Полкан — като че го подкрепят.

— Вие какво правите? Вие кого слушате?! А?!

Отец Данил извисява глас — и заглушава звучния Полканов бас.

— Вие, които сте страдали. Вие, които сте търпели лишения. Вие нали знаете, че ви заповядва нечестивец? Този, който е плюскал на воля, докато вие сте гладували! Този, който ви е лъгал в отговор на вашите въпроси и се е извръщал в отговор на вашите молби! Вие постехте, а той дебелееше. Вие умъртвявахте плътта си, за да се възнесете духовно, а той й угаждаше, защото е нищожен духовно. Сега аз ви моля за милосърдие, а той за убийство. Кого ще послушате?!

Полкан се обръща към решетката.

— Млъкни! Накарайте го да млъкне там!

Егор хваща отец Данил отзад и го откъсва от прозореца, но белята е станала. Хората, които са обкръжили Полкан, не го пускат до димящия трактор, те го бутат обратно в двора, блъскат го към входа и тласъците всеки момент ще прераснат в удари в зъбите.

— Добре, Петрович. Накомандва се! Разкарай се!

— Върви при циганката си! Край!

— Те там във влака имат кльопачка! Те ще я споделят! Ти нали не споделяш?

— А нека да му отидем на гости, а, момчета?! Току-виж е останало още?!

Полкан гърми в отговор:

— Ще видиш ти! Чуваш ли, боклук?! Не ме докосвай! Не ме докосвай, иначе ще те застрелям като куче!

Отец Данил се опитва да се изтръгне; той, макар и мършав, е жилав и е едва ли не двойно по-възрастен от Егор. В полумрака се закачват за нещо и се стоварват на пода. Отец Данил се смее.

— Така или иначе то вече е от тази страна! Все едно! Всичко вече е извършено!