Графиня просякиня (97)

Преследването

Когато Норт, преследван от Роджър и Сам, видя насочените към него оръжия, той се опита да се скрие зад дънера на едно голямо дърво, но преди да стигне до него, прозвучаха два изстрела и остра болка преряза ръката му.

Негърът се спусна към Норт, но той като светкавица изчезна в близкия храсталак.

Преследвачите се спуснаха след него. Кръвта струеше от раната на Норт и той усещаше, че силите му го напускат. Знаеше, че не може да избяга, защото след него оставаха кървави следи. Още няколко минути и той щеше да падне в ръцете на онези, които го гонеха. Норт извади бързо кърпата си и със здравата си ръка превърза раната си. Кръвта вече не капеше по земята. Затова пък краката се огъваха от слабост.

Изведнъж Норт долови тропот от копитата на конете, дори му се стори, че чува гласа на един от преследвачите. Той събра последни сили и се скри в един гъсталак.

— Не се ли виждат повече следи, Сам? — чу преследваният гласът на полковник Роджър.

— Не, сър, следите прекъсват изведнъж. Останете на място, аз ще обиколя и няма съмнение, че ще открия скривалището на злодея.

Не мина много време и негърът се върна.

— Той трябва да се е скрил някъде тук — чу Норт. — Да претърсим този храсталак!

Стъпките приближаваха. Норт напрегна сили — искаше да стане, за да си потърси друго скривалище, но изведнъж трепна и замръзна на мястото си. Една малка зеленикава змия, която лежеше навита до него, беше вдигнала глава. Норт я позна. Това беше една от най-отровните змии на американския юг. Според местните хора нейната отрова действала толкова бързо, че ухапаният едва имал време да си прочете молитвата, преди да му излезе душата.

Норт се намираше в ужасно положение. От една страна, той трябваше да бяга от преследвачите, а от друга, не смееше да мръдне от змията. В решителния миг, когато от напрежение пред очите му играеха разноцветни петна, Норт усети под пръстите си един сух клон. Той го хвана здраво, светкавично замахна и го стовари върху главата на змията. Опасната гадина се сгърчи и след малко умря. Норт моментално скочи на крака и се измъкна от храсталака. Твърде късно обаче, защото полковникът го видя.

— Бързо, Сам, тук е! — извика Роджър.

За нещастие в това време смелият Сам правеше отчаяни усилия да се откачи от бодилите на един храст. Когато най-сетне успя, моментът беше отминал.

— Там е! — извика негърът, като зърна фигурата на Норт, промъкващ се като пантера из високата трева.

Револверът на полковника блесна, куршумът удари едно дърво. Преследваният напрегна силите си до краен предел, но разбра, че е загубен. Той беше изтощен и след малко щеше да бъде принуден да се предаде на своите гонители.

Изведнъж до слуха му достигна пръхтене и тропот от копита. Искра на надежда блесна в съзнанието му. Норт мярна конете на полковника и Сам, които, оставени под дърветата, нетърпеливо потропваха с крака. До този момент той не ги беше забелязал.

Норт се промъкна предпазливо до конете, отвърза единия, събра последни сили и се метна на седлото. Той беше добър ездач, животното с непогрешим инстинкт усети това и само при един лек удар полетя като стрела.

Вик на изненада се изтръгна от устата на преследвачите. Те изпразниха револверите и карабината, но нито един кур шум не засегна беглеца, който се беше навел и здраво стискаше шията на коня.

Роджър се метна на другия кон.

— Преследвайте го! — извика Сам. — Аз ще ви догоня пеша.

Положението на Норт беше сериозно. Полковникът почти го беше наближил, тъй като препускаха по един открит горски път. Но точно когато той понечи да накара животното да прескочи един трап, конят се препъна и падна. Роджър не можа да се удържи на седлото. Конят трепереше, беше си навехнал крака.

Сам пристигна задъхан. Полковникът му подаде юздата.

— Този човек сякаш е продал душата си на дявола и той му помага в най-трудните минути. Не трябва да му губим следите. Има ли още много до края на гората, Сам?

— Не, маса, още половин час и ще излезем от нея. Оттам до града има около час път.

Полковникът помисли малко.

— Ще стигнем там в полунощ. Престъпникът е тежко ранен и ние ще го намерим.

Двамата решително поеха напред, водейки накуцващия кон.

Норт излезе от гората. Той разбра, че конят на противника му е пострадал. Това го успокои. Скоро първите къщи на града се показаха. Той на всяка цена трябваше да намери някой лекар, ръката го болеше ужасно.

В двора на една от първите къщи Норт мярна силуета на един мъж, който цепеше дърва.

— Слушай, приятелю, не би ли се погрижил за коня ми до утре, ще ти бъда благодарен — попита Норт.

— За един долар можеш да го подслониш там в яхъра — последва отговорът в тъмнината.

Норт отведе коня към посоченото място и машинално бръкна в джоба си, където бяха парите му. Обзе го ужас. Изглежда, че по време на преследването той беше загубил портфейла, в който бяха всичките му пари. В джоба си намери само няколко долара.

— Какво ви е, господине — попита мъжът, — не изглеждате добре?

— Да, не ми е добре — отговори Норт.

— Тогава идете при доктор Кенеди там, в онази къща, която се вижда оттук. На десет мили наоколо няма да намерите по-добър лекар от него, пък и лекарите са рядкост тук.

— Добре, добре — отговори Норт. — Погрижи се за коня ми, защото утре сутринта ще си тръгна.

Загърнат с шинела на Сам, който беше привързан към седлото на коня, Норт тръгна към центъра на града.