Графиня просякиня (249)

Отмъщението на Норт

След като прехвърли зида на затвора, Норт изчезна под прикритието на нощта. Шумът от стъпките на преследвачите му скоро затихна и той се успокои. Отправи се към железопътната станция, като се надяваше да се скрие в някой вагон.

И този път щастието помогна на беглеца. На гарата стоеше влак, който щеше да отпътува след няколко минути. Норт знаеше, че ако се качи без билет, ще стане скандал, а той не искаше да излага на риск скъпо спечелената свобода. Мозъкът му трескаво работеше. Забеляза, че повечето от чиновниците бяха на перона, очаквайки тръгването на влака. Това го наведе на една смела мисъл. Премина незабелязано към зданието и се отправи към една отворена врата, през която беше видял окачени много шапки и служебни шинели. Норт скри меката си шапка, откачи един шинел и една фуражка и бързо се преоблече. След това излезе на перона и се отправи към последните вагони. Качи се в един вагон и започна да обикаля купетата. В едно от тях намери това, което му трябваше. В него седеше сам един провинциален чифликчия, задълбочен в четене на вестник.

— Билетът ви — каза Норт със спокоен глас.

— Нали го проверихте преди малко? — учуди се пътникът.

— Проверил го е кондукторът, аз съм инспектор. След малко ще си го получите обратно! — каза Норт хладно и си излезе.

Той слезе от вагона, съблече служебната дреха, захвърли я заедно с фуражката някъде зад влака и като нахлупи шапката си, влезе в същото купе, където преди малко бе измамил наивния чифликчия.

Когато кондукторът дойде да провери билетите, измаменият чифликчия трябваше да плати, освен стойността на липсващия си билет и глоба. От думите му кондукторът разбра, че е станал жертва на изкусен измамник, и не забрави да му го каже.

— Хиляди проклятия! — беснееше измаменият. — Мога да кажа, че подобни работи се случват само в нашите щати. Значи сега ми остава удоволствието да платя още веднъж осемдесет долара.

Въпреки че успя да се сдобие с билет, Норт все още не можеше да се успокои напълно. Беше без пари и това не му даваше мира. Наближаваше обед. Пътниците започнаха да минават във вагон-ресторанта.

— Ваша милост няма ли да дойде? — попита чифликчията, като стана.

— Не, благодаря — отговори Норт. — От вчера ме измъчва ужасно главоболие и нямам никакъв апетит.

— И аз също страдам като вас — каза неочаквано чифликчията. — Особено когато се разгневя. Започвам да чувствам страшни болки в главата. Ето на, пак започнаха, но чашка кафе може да ги успокои!

Като каза това, той напусна купето. Норт остана насаме с мислите си. Изведнъж доволна усмивка озари лицето му. В престъпния му мозък се беше родила нова идея.

След половин час спътникът му се върна.

— Нищо не помага — каза той с влизането си. — Толкова се ядосах, че главата ми сякаш ще се пръсне!

— Аз ще ви помогна — предложи Норт и гласът му прозвуча толкова убедително, че чифликчията го загледа като човек, в чиито ръце се намираше неговото спасение.

— Кажете ми чували ли сте за така наречената лечебна хипноза?

— Не. Може ли да се лекува с нея и главоболие?

— Разбира се. Мога да ви се похваля, че имам голям опит в лечението чрез този строго научен метод. При това моят начин е много лек — едно хващане на ръцете и…

— А, сещам се. Преди месец жена ми страдаше от зъбобол. Никакъв зъболекар не помогна. Излекува я един търговец на коне, който случайно се намираше в чифлика ми. Той си сложи ръцете на главата й, измърмори някакви неразбрани думи и болките изчезнаха…

— Ето, виждате ли! При това оня търговец е лекувал, без да има някакви познания, докато аз съм специализирал при известни учени в най-големите университети.

Чифликчията охотно се съгласи да се подложи на лекуване чрез хипноза. Успехът на Норт зависеше единствено от това, дали мъжът ще се подчини на тайнствената сила, която излъчваха очите му.

Отначало чифликчията издържа погледа му и Норт беше вече на път да се откаже, когато забеляза, че жертвата започна да се унася. Той го загледа още по-напрегнато и не след дълго главата му клюмна на рамото.

Опитът сполучи. Без да се бави, Норт претърси джобовете на жертвата си и измъкна оттам портфейл, натъпкан с пари. Преброи съдържанието му.

— Само шест хиляди долара! — каза си той, донякъде разочарован от находката. — Нищо, на първо време ще ми стигнат…

Влакът забави хода си. Норт разбра, че наближава някаква станция. Той се измъкна от купето и когато влакът влизаше в гарата, скочи от вагона, като побърза да се отдалечи.

Ние ще го оставим в този непознат град и ще се отправим с читателя към един малък морски курорт, разположен при устието на голямата река Мисисипи.

Бяха изминали няколко месеца от времето на нашия последен разказ. Курортът беше в разгара си. Между хубавите жени, които бяха си дали среща тук, особено изпъкваше една млада мексиканка, известна под името Гонсалес, която с лъчезарната си красота беше станала център на внимание. Тя винаги беше заобиколена от множество обожатели, които се надпреварваха да й засвидетелстват чувствата си. От всички най-голям шанс за успех имаше младият офицер Брайрънд, който беше влюбен до полуда в младата жена. Той няколко пъти я моли настойчиво да му стане жена, но винаги получаваше отрицателен отговор.

Изминаха два дена, откакто влюбеният офицер не беше виждал своята избраница. На третия ден я видя самотна на брега на морето и побърза да иде при нея.

— Какво се е случило? Да не сте обидена от нещо?

— Не, приятелю — отговори мексиканката с пленителна усмивка, — само че трябва да си замина.

— Искате да ме напуснете ли? — възкликна офицерът.

— Напротив — мисис Гонсалес се изчерви леко. — Обстоятелствата обаче ме заставят да сторя това.

— Моля ви се, доверете ми се, ако не е някаква тайна, която не можете да разкриете.

— Тайна не, но не вярвам, че ще ви интересуват домашните ми дела! — каза мексиканката и стрелна младия офицер с поглед, който го подлуди съвсем.

— Всичко, което се отнася до вас, ме интересува. Вие много добре знаете това! Не ме измъчвайте повече!

— Обстоятелствата са много прозаични — каза мисис Гонсалес, като извади едно писмо от джоба си. — Чичо ми, който управлява моите имоти в Мексико, пише, че не може да ми изпрати пари по-рано от две седмици, и по тази причина съм принудена да прекъсна летуването си.

— Това ли е всичко? — зарадва се офицерът. — Аз с радост ще ви предоставя каквато сума пожелаете…

— Не, не мога да приема нищо от вас — каза младата жена. — Това би навредило на репутацията ми.

— Заклевам ви се, мисис, че никой няма да узнае. Презирайте ме като последен негодник, ако някога чуете от мен или от някой друг дори намек за това.

Мексиканката го дари с още една очарователна усмивка.

— Добре — каза тя най-после, — съгласна съм, но при едно условие: ще ви върна сумата веднага щом получа пари от чичо си.

Тя поднесе ръката си на своя обожател. Той я целуна пламенно и бързо се отдалечи.

— Любопитна съм да видя каква сума ще ми изпрати моят възлюблен — каза си мексиканката, когато се върна в стаята си. — Той е богат и мисли, че аз съм му равна по състояние… Но моите богатства, драги приятелю, са на месечината…

Красивата жена не чака дълго. След един-два часа тя получи разкошен букет, от който извади плик с двадесет хиляди долара.

„Началото не е лошо — помисли си авантюристката. — Не очаквах подобна сума. Сега моят възлюблен навярно ще ми принесе и други жертви…“

И тя се заля във весел смях, който изпълни стаята.

Изминаха още няколко дни. Една вечер мексиканката и нейният обожател се разхождаха из малкото пристанище, където спираха параходите, превозващи най-вече летовници. Пристигаше нов параход и безгрижните гости на курорта се трупаха на брега повече от любопитство, отколкото по работа.

— Никога досега не съм пътешествала по море, макар че то много ме привлича — прошепна дона Гонсалес. — Ще бъда много щастлива, ако ми се удаде случай да посетя с такъв параход непознати страни.

— Нищо по-лесно от това — отговори Брайрънд, упоен от щастие. — Притежавам малка яхта. Една дума от вашите хубави уста — и вие ще станете нейна господарка.

— Мълчете! — скара му се шеговито мексиканката. — Дайте ми още малко време да си помисля. Кой знае, по-късно може би… но сега гледайте пътниците, които пристигат!

Между тях се намираше и висок мъж, облечен в синя блуза, навярно работник, дошъл да търси работа. Цялото му лице беше обинтовано, тъй че не можеше да се види нищо от него. Нито мексиканката, нито нейният кавалер му обърнаха внимание. Той обаче се спря и се загледа в двойката.

— Мерседес!… Намерих те най-после, клетнице! Веднъж ти си отмъсти, като ме предаде на полицията, сега е мой ред!

И така, красивата жена беше Мерседес, а работникът — Норт, който бягаше от Алабама към Луизиана, дегизиран по този начин. Престъпникът позна бившата си съучастница от пръв поглед и реши да дебне удобен момент да си отмъсти. Той разполагаше с достатъчно средства, които му даваха възможност да остане неопределено време в малкия курорт. Започна да ги следи. Забеляза, че двойката имаше обичай да сяда често на една и съща пейка, зад която имаше гъсти храсти. Веднъж той се скри в тях, за да подслуша разговора на Мерседес с офицера.

— Изглежда, че ви прави голямо удоволствие да седите на тази пейка — забеляза младият офицер.

— Обичам самотата — отговори Мерседес. — Освен това ме привлича и романтиката на това кътче.

— Тогава позволете ми да ви дам възможност да се насладите на самотата при още по-романтична обстановка. Имаме пълнолуние. Бихте ли имали нещо против една нощна разходка с лодка?

— Но какво ще кажат хората?

— О, ние няма да бъдем първата двойка, която предприема подобна разходка! — изрече пламенно Брайрънд. — Но щом толкова държите на общественото мнение, можем да направим така: ще отидем поотделно на пристанището и там ще се качим незабелязано в някоя лодка.

— Така съм съгласна — каза Мерседес, доволна, че ще изживее нещо непознато. — Ще ви чакам в осем часа на пристанището — добави тя след кратка пауза и стана.

Когато наближи уреченото време, някакво малко момче се показа на крайбрежната пътека и започна внимателно да се ослушва. Скоро то съгледа силуета на една жена и тръгна към нея.

— С мисис Гонсалес ли имам честта да разговарям? — попита то.

— Да, кой те изпрати?

— Мистър Брайрънд, мисис. Той нае днес една лодка. Тя е там, на брега. В нея е само морякът, който ще я управлява. Мистър Брайрънд ще се качи на друго място. Доверете се на моряка. Той ще ви откара дотам.

Тези обяснения напълно задоволиха Мерседес. Тя последва момчето, което бързо я заведе при лодката. Лодкарят беше облечен в обикновена блуза, но тя не можеше да скрие силните мускули на тялото му. Лицето му беше превързано, освен това една широка шапка закриваше лицето му.

Лодката заплува бързо. Всяко загребване я отдалечаваше все повече и повече от брега.

— Защо не гребете към брега? — запита Мерседес мълчаливия моряк. — Нали ще вземем и моя компаньон?

— Не — процеди той през зъби. — Ще отидем по-далече!

Мерседес стана по-внимателна. Стори и се, че беше чувала вече този глас, но нямаше време да мисли по този въпрос. Лодката беше попаднала точно на мястото, където голямата река се вливаше в океана. Силното течение я грабна и я повлече в открито море.

— Какво правите? — извика уплашена мексиканката. — Обръщайте, не виждате ли, че течението ни отнася все по-навътре!

В отговор морякът измъкна греблата от водата и ги сложи в лодката. После скръсти ръце на гърдите си и загледа втренчено жената.

— Само това липсваше! — извика Мерседес гневно. — Вместо да се заловите здраво за греблата, вие спокойно гледате как ни отвлича течението. Погледнете, брегът едва се вижда!

Тогава морякът заговори с глас, който я накара цялата да потрепери:

— Боя се, че никога вече няма да видиш брега.

Той стана, махна шапката си, разви превръзката, която скриваше лицето му, и като се обърна към месеца, продължи:

— Позна ли ме, предателко?

Отговорът на въпроса му представляваше ужасен писък.

— Боже милостиви, смили се над мене! — простена Мерседес.

Пред нея стоеше Норт и очите му изгаряха душата й.

— Не съм призрак — продължи да говори той. — Аз съм още жив, защото предателството ти не сполучи. Щастието ми помогна да се избавя от затвора, в които ти ме тикна без време.

— Ти ме ограби, затова постъпих така — можа да каже мексиканката.

— Защо не ми даде доброволно сумата, която ти исках? — попита Норт презрително. — Ти си не само стисната, но и подла до безобразие. Затова ще изкупиш греховете си!

Мерседес седеше като парализирана от уплаха. Дали и нея не я чакаше участта на Мануелита?

Щастлива мисъл мина през главата й. Спомни си, че Норт бе извънредно алчен и може би с една по-голяма сума тя щеше да откупи живота си.

— Искаш ли да работим отново заедно? — попита тя, като събра всичките си сили. — Разполагам с около двадесет хиляди долара, но вярвам, че ще успея да изкопча още от влюбения офицер. Половината ще бъдат твои.

— Я остави тези празни приказки! — извика Норт презрително. — Само страхът те кара да говориш така. Но щом слезем на брега, няма да се поколебаеш да ме предадеш на полицията.

— Не, не! — изпищя Мерседес. — Заклевам ти се, че съжалявам от душа за предателството си към тебе.

— Не се кълни, защото няма да ти повярвам.

— Какво възнамеряваш да правиш с мене? — попита мексиканката объркана.

— Нима още не знаеш? — Норт се изсмя подигравателно.

— Да не искаш да ме убиеш? — промълви красивата авантюристка, обхваната от ужас.

— Разбира се — отвърна Норт със зловещо спокойствие.

Нещастницата започна да губи самообладание. Тя познаваше добре бившия си съдружник и не се съмняваше, че той бе способен да изпълни заканата си.

— Не бъди толкова жесток, Артур! — можа да каже Мерседес след големи усилия на волята си. — Ще ти дам цялото си богатство, ако ми простиш. Заклевам ти се, че няма да те предам никога.

— Нямам нужда от парите ти — извика той яростно. — Даже и милион да сложиш пред краката ми, няма да се избавиш от отмъщението ми.

Мерседес нададе пронизителен писък.

— Помощ, помощ! — извика тя с всичка сила. — Не искам да умра!… Помощ!

Норт се изсмя с оня демонски смях, който познаваха много добре предишните му жертви.

— Напразно, хубавице, ние сме сами сред морето, тъй че никой не може да ти се притече на помощ!

Красивата мексиканка се свлече от скамейката и падна на колене.

— Съжали ме, Артур — молеше се тя, като кършеше ръце.

— Ще направя всичко, каквото поискаш, само имай милост към мен.

— А къде беше твоята милост към мен, когато ме предаде на полицията? — извика Норт. — Молбите няма да ти помогнат — ти ще умреш!

— Милост! — изплака Мерседес с отпаднал глас.

Норт се изправи. Мексиканката веднага изпълзя към задния край на лодката.

— Не ме докосвай, защото ще се хвърля във водата!

Престъпникът се изсмя диво.

— Чудесно! — извика той тържествено. — Така ще ме избавиш от труда да те хвърлям аз.

Мерседес дори почувства някакво облекчение, защото си бе помислила, че Норт ще я удуши. Макар че изпитваше ужас от смъртта, тя й се струваше по-лека в хладните морски води, отколкото в ръцете на Норт.

— Съмнявам се, красива Мерседес, че смъртта във водата ще бъде по-лека и приятна от смъртта на Мануелита. Ето, погледни.

Нещастната жена се обърна инстинктивно и погледна осветената от месечината морска повърхност. Една голяма черна сянка плуваше с голяма бързина близо до лодката.

— Какво е това? — попита несъзнателно мексиканката.

— Акула — отговори спокойно Норт. — Тя те очаква, за да те отнесе в морските дълбини.

— Ти не можеш да ме накажеш толкова жестоко.

— Защо не, хубава Мерседес! — отговори престъпникът с ледено спокойствие. — Но да свършвам вече. Давам ти една минута. Ако дотогава не скочиш доброволно в морето, ще те хвърля аз.

Мерседес гледаше като обезумяла. Главата й се обръщаше ту наляво, ту надясно. Акулата обикаляше около лодката, сякаш очакваше жертвата си.

— Времето измина — обяви Норт. — Избра ли си начин, по който ще умреш?

— Убий ме — изстена Мерседес, — но не ме оставяй да бъда разкъсана от този ужасен звяр!

Норт се прехвърли през пейката, сграбчи младата жена и я вдигна. Хубавите й ръце се обвиха около врата му. Той се освободи от нежеланата прегръдка и като вдигна още по-високо треперещото тяло, се приближи до края на лодката.

— Остави ме поне да се помоля, само една минута, само една минута! — шепнеха несвързано устните на обречената на смърт жена. Един ужасен предсмъртен вик процепи нощната тишина. Вълните се сключиха над главата на нещастната жена, но в следващия миг тя се показа отново. Акулата, изплашена от внезапния шум, се беше отдалечила малко.

— Спаси ме, Артур, не ме оставяй да загина!…

И тя се устреми с всички сили към лодката. В същото време черната сянка на акулата заплува към нея. Нов ужасен писък — и Мерседес изчезна под повърхността. Водата се развълнува слабо там, където свърши един живот. После се успокои отново и месецът пак я позлати с кроткото си сияние. Нищо не подсказваше, че в това хубаво време се бе разиграла една ужасна трагедия — трагедия на тъмни страсти и безподобна, нечовешка жестокост.