Графиня просякиня (150)

Бягството

След като се изплъзна от хотела, Норт се отправи към гарата. Като пристигна там, си взе билет и бързо се качи в потеглящия влак.

В купето Норт преброи парите, отмъкнати от наивниците от клуба.

— Близо четиристотин хиляди долара! — усмихна се доволно той.

Друг път такава сума би му се видяла недостатъчна, но сега имаше голямо значение за него. Спомни си за милионите, които притежаваше в М., доста, от които вече бяха изгубени. Мануелита бе занесла тайната в гроба.

Норт ядно скръцна със зъби, като помисли за голямото богатство, което притежаваше. Тогава имаше около двадесет милиона долара. И ако беше успял да прибави и имота на красивата мексиканка, колко богат щеше да бъде сега! Но — уви! Идеше му да побеснее от яд.

През главата му мина мисълта, че Хосе би могъл да разбере къде бяха изчезнали тези пари. Пред очите му изплува образът на мисис Донелсън. Ако опитът му е сполучлив, тя трябваше да се намира в същия влак. Но щеше ли да му бъде полезна в изпълнения с опасности авантюристичен живот?

Една сатанинска мисъл мина през главата му. Вече знаеше как да я използва.

— Да, точно така! — промълви той. — Тя подхожда за моите планове. Трябва да намеря начин да си върна богатството, което Мануелита скри от мен.

— Гара Бентън! — извика кондукторът.

— Отлично, пристигнах бързо! Може би вече са открили измамата ми в Нашвил и ще ме търсят по всички гари.

Той напусна бързо вагона и изчака, докато влакът отмина.

След това влезе в чакалнята. В един ъгъл видя дама с воал на лицето, облечена в пътнически костюм и мантия, която държеше в ръка малка пътна чанта.

— Тя е — зарадва се Норт. — Сега трябва да действам.

Напусна бързо чакалнята и излезе на перона.

— Познавате ли добре град Бентън? — попита той любезно един от гаровите служители.

— Разбира се.

— Къде мога да ангажирам един файтон за два дни?

— Пред гарата има доста файтони, които чакат пътници.

— Много добре. Благодаря ви!

След няколко минути Норт се споразумя със собственика на един файтон. Сега оставаше най-трудното: да успее да накара госпожа Донелсън да се качи във файтона.

Как да постъпи? Имаше вероятност хипнозата вече да не действа с такава сила. А той не можеше да допусне да стане някой скандал. Най-после реши какво трябва да направи и тръгна към чакалнята. Дамата все още стоеше в същия ъгъл, неподвижна като статуя. Той седна близо до нея и започна да я фиксира с очи. Изведнъж тя започна нервно да крачи в чакалнята. Норт разбра, че успехът е в ръцете му. Постепенно се приближи до нея, като не преставаше да я фиксира с очи. Щом приближи до нея, видя, че очите й се затваряха.

— Следвайте ме! — прошепна й властно той.

Пред гарата файтонът го чакаше. Норт помогна на красивата си спътница да се качи във файтона и затвори вратата.

След миг файтонът бавно се отдалечи от гарата.

 

 

По същото време в Нашвил, след като се установи измамата на Норт и изчезването на госпожа Донелсън, полицията вземаше мерки, за да открие престъпника. С нощния влак, идващ от юг, пристигнаха двама пътника и се настаниха в същия хотел, където се беше разиграла трагикомедията.

Управителят, все още зашеметен от случилото се, посрещна пътниците — строен, добре облечен мъж и една млада дама.

— Една стая за мен и една за племенницата ми, ако обичате.

— Разбрано, господине. Желаете ли да вечеряте?

— Да — отговори мъжът.

Управителят ги заведе в ресторанта, в който нямаше други посетители.

Като прие поръчката им, сервитьорът постави на масата тетрадката за регистриране в хотела. След като написаха имената си, я взе и я отнесе при управителя.

— Кои са новопристигналите? — попита той.

— Полицейски полковник от Ню Йорк, Роджър, и внучката му, Жанет дьо Мартон, също от Ню Йорк — прочете сервитьорът.

— Жалко, че не дойдоха няколко часа по-рано — съжали управителят. — Това не пречи да му разкажа какво се е случило тук.

— Какво правят сега, започнаха ли да вечерят?

— Още не.

— Тогава ще отида при тях.

Полковник Роджър беше малко блед, а челото му беше превързано с широка превръзка.

След като се приближи и се извини за безпокойството, управителят му разказа за произшествието, станало преди няколко часа, и се постара подробно да опише престъпника.

Полковникът го изслуша внимателно. След това каза:

— Това, което разправяте, е много заинтригуващо, възможно е тайнственият маркиз, когото описахте, да е престъпникът, когото и аз търся. Утре ще поговорим отново.

След като управителят ги остави сами, той се обърна към младата дама:

— Какво ще кажеш за всичко това, Жанет? Възможно ли е това да е престъпникът, когото търсим?

Момичето повдигна рамене.

— Възможно е. Много е възможно, той изчезна така бързо от М. Може да е бил изненадан и да е нямал възможност да вземе повече пари в себе си. Жалко, че никой не е видял добре лицето му!

— Много вероятно, много вероятно — потвърди и полковникът. — Цялата история изглежда много загадъчна от момента, в който намерихме удушената жена, и дава повод за много подозрения. Ако не бях ранен при експлозията в речния параход, този подлец щеше да е отдавна в ръцете ми.

Тя кимна в знак на съгласие с полковника.

— Дължа ти много, Жанет — продължи полковникът. — Ти ми спаси живота. Веднъж, когато ме предупреди да напусна парахода, и втори път, когато бях ударен в челото. Ако ти не ме придържаше с всички сили, докато ни дойде помощ, аз бях изгубен.

— Не говорете така, господин полковник! — помоли притеснено момичето.

— Казах ти да не ме наричаш господин полковник, а вуйчо. Знаеш, че те представям за моя племенница. Аз те обичам като моя дъщеря и се надявам да мога да ти се отплатя.

— Желаете ли още нещо, господине? — запита приближилият се сервитьор.

— Не, нищо повече. Кажете да ни приготвят стаите. Имаме работа в града и ще се върнем късно. Предупредете за това и портиера.

— Ще бъде изпълнено, господине!

— Сега слушай, дете мое! Ако човекът, който е извършил тази голяма измама тук, е Норт, тогава ние все още сме по следите му. Скоро ще разгадаем тайната в М. Аз дори и сега не мога да си обясня защо този злодей е убил нещастната госпожа Блекбърн.

— Може би е помислил, че тя го е издала на полицията.

— Възможно е.

— Но откъде тя може да знае, че барон Фон Фалкенбург всъщност е търсеният от полицията престъпник Норт?

— Ето, това е възелът, който не можем да развържем. И аз самият се съмнявам, въпреки че има толкова улики и съвпадения. Може би тя го е шпионирала и така го е разкрила или той сам от непредпазливост се е издал — предположи Роджър.

— Смятам, че измислих начин, чрез който може да разберем дали авантюристът, който е бил тук, е Норт — каза Жанет, след като помисли малко.

— Любопитен съм да разбера как.

— Според мен една дама от висшето общество може да последва един такъв престъпник само чрез измама или чрез някакво друго влияние.

— Така е. Норт умее да подчинява жените на своята воля — забеляза полковникът.

— Дори да е така, той не е имал достатъчно време, за да покори сърцето на една честна жена. Една жена, съпруга на богат и уважаван мъж, няма да го напусне, за да последва един авантюрист, появил се случайно в живота й.

— Понякога жените бързо се увличат.

— Въпросът е — продължи Жанет, — как е успял да я накара да тръгне с него. Всички го търсят, но въпреки всичко не са открили нищо нито за него, нито за жената. Това показва, че престъпникът е успял да заблуди полицията. Най-близкият град е К. и аз вярвам, че той е отишъл там. Наел е някоя вила и там се укрива с жертвата си, която се подчинява на волята му.

— Отлично разсъждаваш! — възхити се Роджър. — Виждам, че от теб може да стане много добър полицейски агент.

Момичето отново се изчерви.

— Какво би станало — продължи то, — ако, след като узная мястото, където се е скрил, отида там и поискам да ме наемат за компаньонка на жената. Такава дама има нужда от прислуга, все пак тя е от висшето общество. Ако ме вземат, ще мога да разбера дали това е Норт.

Полковникът остана дълго замислен.

— Идеята ти не е лоша, но е и много опасна. Ти ще имаш работа с престъпник, който не се спира пред нищо.

— Не се безпокой, ще се справя!

— Мислиш ли, че няма да те познае?

— Сигурна съм! Дори не ме е страх и от неговия слуга Хосе. Той почти не ме е виждал. Само така ще мога да изпълня клетвата си; да отмъстя на този подлец за срама и смъртта, които той причини на моята нещастна приятелка Луиза! — каза разпалено Жанет.

— Добре — съгласи се Роджър. — Планът ми се вижда добър. Аз ще бъда наблизо, за да мога да ти помогна, ако потрябва.

И той отново се замисли за нещо свое. Очите му гледаха тъжно.

— Какво мислиш? — попита Жанет.

Полковникът трепна изненадано.

— Мисля за една жена, която подлецът измами. Може би тя е станала жертва на неговите машинации, защото досега не съм чул нищо за нея. Сега аз ще отида в полицията да поискам някои сведения и утре ще тръгнем по дирите на престъпника. Ти ще отидеш да си легнеш.

Като остана сама, Жанет промълви:

— Горката Луиза! Тя пожертва живота си за този престъпник. Ще дойде ли денят, когато това чудовище ще изкупи злините си?

Роджър отново започна да вярва, че може да открие следите на убиеца Гулд.

Дълго време той не се появи в нашия разказ и читателят може да е помислил, че е загинал.

Но както злото, олицетворено чрез Артур Норт, не се оставяше да бъде победено, използвайки всички възможности, така и случаят спаси живота на Роджър.

Ние го оставихме в мига, когато той напусна речния параход с една лодка. Влачена от вълните греда обърна лодката и го рани.

Вълните го носеха към брега. С помощта на Жанет се спаси от удавяне. На брега ги изтеглиха двама рибари, които, като чуха взрива, дойдоха на мястото на катастрофата и забелязаха давещите се мъж и жена. В тяхната колиба Роджър беше превързан и двамата с Жанет изсушиха дрехите си на огъня на бедните, но честни рибари. След като преспаха там, Роджър и Жанет събраха сили и тръгнаха към града. Той, въпреки че беше ранен, не преставаше да мисли за задачата, с която се беше нагърбил — преследването на Норт.

Вместо да се върне в Нови Орлеан, заедно с Жанет тръгна на север. Той беше уверен, че и Норт е тръгнал нататък, защото не можеше да рискува да се върне в Нови Орлеан, където лесно щяха да го разпознаят.

И така, Роджър тръгна по Мисисипи на север. След дълго пътуване стигна до Мемфис, голям град на Мисисипи в щата Аризона. Тук живееха богати френски колонисти и търговията процъфтяваше.

Роджър знаеше, че престъпниците се крият или в слабо населени райони, или сред тълпата в големите градове. Попадна в следите на Норт, след като той беше извършил своя удар в Мемфис, в заведението „Уайт Касъл“ под фалшивото име барон Фон Фалкенбург.

В Мемфис живееха много французи, преселници от някогашното френско владение Нови Орлеан. Това значеше, че Норт няма да вземе френско име, а немско или английско, които бяха по-малко разпространени тук. Само така можеше да се укрие.

И наистина предположенията на полицейския полковник се потвърдиха. Той успя да попадне в следите на Норт, макар и малко късно.

Бележката на Мануелита до Блекбърн разкри и новото му име — барон Фон Фалкенбург.

Когато той избяга от засадата на полицията в „Уайт Касъл“ в Мемфис, Роджър реши, че сега Норт ще смени посоката на бягството си, за да избегне преследванията на полицията. Затова се отправи за Нашвил, град на изток от Мемфис, до река Къмберланд в щата Тенеси. Като пристигна тук, Роджър се убеди, че наистина е по следите на Норт.