Графиня просякиня (256)

В град Ел Пасоу

Норт яздеше в посока към граничното градче Ел Пасоу. По пътя настигна един конник, чието облекло показваше добро обществено положение. След разменените поздрави Норт узна, че непознатият се нарича Де Сото и отива да заеме поста си като полицейски началник със задача да унищожи върлуващите из околността бандити и най-вече бандата на Лопес, станала бич за населението по тези места. По време на разговора Норт разбра, че Де Сото отива за пръв път в градчето и че идва от Веракрус. Багажът му щял да пристигне след него. Изведнъж Норт го прекъсна:

— Внимавайте, мистър, пътят тук е опасен! Водата е подкопала брега.

Двамата яздеха край буйна река. Едва Норт изрече това предупреждение, почвата пред тях неочаквано пропадна. Той пришпори силно коня, който с един отчаян скок се озова на сигурно място. Но Де Сото полетя във водата и буйните вълни скриха тялото му, преди нещастният човек да разбере какво става с него. Норт въобще не направи опит да го спаси, защото съобрази, че смъртта на непознатия можеше да му послужи за основа на един план, от който щеше да зависи неговото бъдеще.

След като пристигна в Ел Пасоу, Норт се представи за очаквания полицейски началник. Беше посрещнат с внимание, защото в негово лице гражданите виждаха човек, който ще възстанови престижа на закона.

Норт навлезе бързо в обстановката. Разбра, че бандата на Лопес беше върлувала досега безнаказано благодарение на антагонизма, който съществуваше между пехотата и кавалерията от местния гарнизон. Предишният началник на полицията беше държал на пехотата, защото нейните офицери бяха от аристократичните среди. Но още при първото стълкновение с бандитите пехотинците се разбягали. Норт веднага се свърза с командира на кавалерията, който, както и останалите офицери, не можеше да се похвали с благороден произход, затова пък се отличаваше с храброст и добросъвестност в изпълнението на служебните си задължения!

С помощта на безстрашните кавалеристи и полицаите Норт нападна бандата на Лопес и я унищожи. Загина и самият Лопес. Спасиха се само няколко от бандитите, които се предадоха, и бяха откарани в затвора. Между тях беше и Гомес, помощникът на Лопес.

Завръщането на Норт в града беше истинско триумфално шествие. Доверието към него порасна извънредно много. Гражданите, струпали се по улиците, приветстваха героя, който така бързо се беше справил с разбойниците. Само един човек, скрит зад едно дърво, не вземаше участие в общата радост. Очите му светнаха гневно, когато полицейският началник мина на кон покрай него. Той изрече някаква закана, но никой наоколо не го чу. Този човек беше метисът Хосе!

Без да подозира присъствието му, Норт реши да осъществи плана си. Един ден той заповяда да доведат при него Гомес и направо му разкри картите си:

— Кажи, Гомес, искаш ли да спечелиш изгубената си свобода?

Разбойникът се усмихна тъжно, защото помисли, че шефът на полицията се шегува. Но Норт продължи:

— Ще мога ли да разчитам на признателността ти, ако те спася от смърт?

— Не се подигравайте, мистър!

— Говоря ти съвсем сериозно! Сега — слушай внимателно, защото от този разговор зависи животът ти, а може би и животът на няколко от твоите приятели. Колко човека сте в килията?

— Аз и още трима.

— Добре, аз ще ви помогна да избягате. Но след това искам да извършите едно смело дело, което ще ви освободи завинаги от грижата да търсите средства за живот. Ще ограбите банката!

— Карамба! — извика изненаданият Гомес. — Това наистина е смело начинание, замисляно и от покойния ни капитан. Но как ще приспим бдителността на часовите?

— Оставете това на мен — каза Норт, който беше обмислил плана си до най-малките подробности. — Остава само да уточним една подробност. Искам половината от плячката!

— Ще я имате! — отговори разбойникът със светнали от радост очи.

Стана така, както беше намислил Норт. След като с негова помощ бандитите избягаха от затвора, той ги скри в жилището си. След няколко дни те ограбиха банката и задигнаха доста милиони. Норт ги чакаше на определеното място, за да разделят плячката. Разбойниците пристигнаха, натоварени със скъпоценния товар, но сега стана нещо, което Норт не беше предвидил. Останалите разбойници решително се противопоставиха на Гомес, който искаше да даде половината от откраднатите пари на Норт. Най-упорит беше един от тях на име Кучильо.

— Всеки от нас трябва да получи равен дял! — каза той твърдо.

— Точно така! — потвърдиха и останалите. — Кучильо има право.

— Куче, което престъпва думата си, това си ти! — скръцна със зъби Гомес и се нахвърли върху Кучильо, но преди да успее да го свали на земята, разбойникът взе един железен лост и го стовари върху главата му. Гомес издъхна веднага.

Норт изтръпна, защото разбра, че бандитите ще се разплатят по същия начин и с него. И наистина, Кучильо, опиянен от току-що пролятата кръв, извика:

— Свършете и с него и всичките пари ще бъдат наши!

Норт не дочака да изпълнят заканата и бързо изчезна в мрака.

На следващия ден целият град разбра за кражбата. Норт се разхождаше в кабинета си със скръстени на гърба ръце и скърцаше със зъби от яд. На вратата се почука и влезе един полицай.

— Извинете, мистър, търси ви един детектив от Щатите.

Норт за миг се смути, но веднага си възвърна присъствието на духа и каза:

— Нека да влезе.

След малко в кабинета влезе мъж със строги черти на лицето и проницателен поглед.

— Казвам се Хейтън — представи се той. — Търся известния престъпник Норт и моля за вашето съдействие!

— Разчитайте на мен, мистър Хейтън! — отвърна спокойно Норт.

Като остана сам. Норт размисли дали вече не беше време да напусне града. Би направил веднага това, но нямаше пари. Изведнъж си спомни, че префектът му беше разказал как разбойниците били правили опит да откраднат скъпоценностите от къщата му. Той реши, че трябва да ги вземе на всяка цена. Благоприятен случай му се предостави само след един ден. Префектът го повика и му каза, че заминава за столицата да представи доклад във връзка с обира на банката и го помоли да бди малко повече над дома му. Норт с удоволствие му обеща помощта си.

Когато се прибираше вкъщи, вече се мръкваше. Площадът беше празен, само няколко просяка стояха до една къща и чакаха някой закъснял благодетел. Когато Норт мина покрай тях, един глас го накара да спре.

— Подарете на бедняка, мистър!

Норт се обърна.

— Не ме ли познавате вече, мистър? — попита просякът.

— Хосе! — изненада се Норт. — Ти тук ли си? Защо не ми се обади досега?

— Защото не исках! — отговори гордо метисът.

— Ела при мен в полицията, тук не е удобно да говорим.

— Това няма да стане! — отсече Хосе. — Няколкото думи, които парят езика ми, мога да ги кажа и тук.

— Я върви по дяволите! — ядоса се Норт. — Внимавай какво говориш, защото мога да заповядам да те арестуват!

И Норт обърна гръб на Хосе.

— Може — каза насмешливо той, — само че преди да ме отведат полицаите в участъка, целият град ще разбере кой е началникът на полицията, а пък американският детектив ще се зарадва на възможността да спечели наградата от двадесет хиляди долара, определена за залавянето на престъпника Артур Норт.

— Подла, мръсна гад! — скръцна със зъби авантюристът и посегна да хване метиса за гърлото, но той му се изплъзна и изчезна в тъмнината.

Норт извърши кражбата в дома на префекта. След като се върна, той намери празна касата, която беше зазидана в стената и прикрита с една картина. Тази кражба предизвика нова тревога сред гражданството. Всички смятаха, че тя е извършена от избягалите разбойници. Единствено Хосе знаеше истинския крадец, защото беше проследил бившия си господар.

В кабинета на Норт влезе един полицай, задъхан от бързане, и каза:

— Случи се нещо направо невероятно. Тази сутрин префектът получил касетката, в която били скъпоценностите му. В нея нямало нищо друго, освен тази бележка.

Обзет от безпокойство, Норт взе листа и прочете:

„До префекта на Ел Пасоу

Ваше превъзходителство, пращам ви касетката, която крадецът, когото проследих, закопа в градината ви. Ако искате да знаете как се казва, попитайте американския детектив, който има заповед за арестуването му. Това е и човекът, който освободи бандитите и им помогна да ограбят банката. Моля ви, предайте тази бележка на началника Де Сото.

J.C“.

Като прочете бележката, Норт разбра, че Хосе вече ставаше опасен. Не му оставаше нищо друго, освен да се спасява с бягство, и то колкото се може по-бързо. На следващия ден заповяда на няколко полицаи да оседлаят конете си и да го последват, защото бил открил следите на избягалите разбойници. Когато наближиха границата, той показа на полицаите една пещера и ги накара да я претърсят. Когато полицаите излязоха от пещерата, него го нямаше. Напразно го търсиха, той сякаш беше потънал в земята. Върнаха се обратно в града и завариха голяма суматоха в полицията. Тук бяха префектът и американският детектив, който беше получил бележка, написана с груб почерк. Нейното съдържание беше станало причина за вълнението:

„Сега, след като избяга мнимият полицейски началник, мога да ви съобщя, че той е известният престъпник Норт, който вие отдавна търсите. Той освободи бандитите и им помогна да ограбят банката. Открадна също и скъпоценностите на префекта.

J.C“.

Когато полицаите съобщиха, че шефът им е изчезнал, докато са претърсвали пещерата, всички разбраха, че престъпникът Норт и този път беше успял да се изплъзне от ръцете на правосъдието.