Графиня просякиня (94)

Милостивите хора

Плясък на камшик проряза нощната тишина и на лунната светлина се очерта силуетът на един файтон. Изведнъж конете спряха — започнаха да цвилят и да се дърпат встрани.

— Какво става — попита някакъв басов глас от купето.

— Може би са вълци, сър — отговори кочияшът.

— Вълци ли? Те не идват дотук. По-скоро са вълци на два крака. Готови ли са пушките и револверите?

— Да, сър.

— За бога, не стреляйте! — чу се гласът на Шелер. — Ние сме пътници, загубили пътя.

— Ей, приятелю, не мисли, че имаш работа с наивници, които подобни уверения ще вкарат в капана ти! Бог да ме пази от скитници, когато дойде време за сън! Махай се или…

Шелер отстъпи и конете потеглиха.

— Имайте добрината да ни изслушате! — чу се кроткият глас на Ирма.

Прозвуча кратко нареждане и файтонът отново спря.

— Имайте милост към нас! — продължи Ирма. — Нощта ни свари на път, при това сме мокри и изморени. Не сме в състояние да продължим.

— Но, за бога, какво правите тук по това време?

— Изгубих детето си и сега го търсим.

Пътниците от файтона се посъветваха. Чуваше се и женски глас. След няколко минути мъжът повика скитниците да се приближат до файтона.

— Лейди може да се качи и да дойде с нас в града, който не е много далече, но за тебе, страннико, както виждаш, няма място.

Тези думи изненадаха Ирма. Тя се обърна съчувствено към Шелер:

— Как ще останеш сам в нощния мрак?

— Бедата не е толкова голяма — засмя се Шелер. — Щастлив съм, че вие ще отидете на безопасно място.

— Ами детето ми?… Не, трябва да остана!

— Само с това не съм съгласен. Сега, когато се намирате в добри ръце, аз ще положа всички усилия да го намеря. Щом го намеря, веднага ще го доведа при вас!

От колата слезе един висок мъж и се приближи до тях.

— Хайде, лейди! Ние бързаме, а и конете вече стават нетърпеливи.

— Само една минута, моля ви! — отвърна Ирма и отново се обърна към Шелер: — Закълни ми се, приятелю, че ще направиш всичко възможно, за да намериш детето ми!

Шелер хвана Ирма за ръцете и я заведе до файтона.

— Смелост, графиньо! Заклевам ви се, че дори за минута няма да спра да търся малката Лидия!

После я настани в купето, изрече няколко думи на благодарност, камшикът изплющя и… той остана сам.