Графиня просякиня (168)

Спасена

Двамата мъже повлякоха към близката могила Ирма, която се защищаваше отчаяно. Зад могилата чакаше файтон. Те я вкараха насила в него. Качи се и Норт и с помощта на Хосе се опита да я завърже. Изведнъж се чу вик:

— Мисис, Юнона е тук!

Норт видя тичащата към тях негърка и заповяда на Хосе:

— Качвай се на капрата и карай! Бързо!

Метисът скочи на капрата, хвана юздите и удари с камшика конете. Юнона тичаше като антилопа, но постепенно файтонът спечели значителна преднина. Въпреки това тя все още чуваше шума от колелата. Изведнъж извика радостно, защото видя, че шосето правеше голям завой. Тя прескочи канавката и затича напряко през полето, за да пресече пътя на файтона, който беше намалил скоростта си без видима причина.

Негърката тичаше с всички сили през полето. Вече виждаше добре колата, но отчаянието изведнъж я обзе отново, защото прецени, че файтонът ще завие, преди тя да успее да пресече пътя му, а това означаваше, че господарката й е загубена. Юнона се спря, разви бързо ласото, навито около кръста и, и отново се затича.

Вече беше близо до файтона, който след малко отново щеше да вземе преднина по правото шосе. С бързо движение тя размаха ласото. Чу се вик… и една черна сянка изхвръкна от капрата. Ловко хвърленото ласо бе съборило Хосе на земята.

Норт, зает със съпротивляващата се Ирма, не разбра какво се е случило. Внезапно конете спряха и той викна ядосано:

— Какво правиш, Хосе? Хайде, карай!

Никой не му отговори. В този миг до вратата на файтона се мярна някой. Норт помисли, че е метисът, и отново извика:

— Защо спря файтонът?

В този миг усети, че го хванаха здраво две силни ръце.

— Юнона докопа тебе, ти иска открадне мисис! — извика някакъв глас в ухото му. — Пусни веднага мисис!

— Сега ще ти дам да разбереш! — изкрещя Норт, опитвайки се да се спаси от прегръдката на Юнона. С неимоверни усилия успя да освободи едната си ръка, извади револвера от джоба си и го насочи към негърката. Чу се изстрел.

— Отървах се от теб, мръсна негърко! — извика тържествуващо Норт.

Ирма нададе отчаян вик, защото помисли, че Юнона е мъртва. Но радостта на Норт продължи малко. Изведнъж негърката отново застана пред него. В последния момент тя бе приклекнала и успяла да избегне куршума. Юнона се изсмя пренебрежително и каза:

— Маса не може стреля добре!

Норт се опита втори път, но тя, бърза като котка, изтръгна револвера от ръката му и го подаде на Ирма.

— Мисис, вземи револвера и бягай! Юнона идва след тебе.

Артур, който се бореше с негърката, не можеше да попречи на Ирма да изскочи от файтона. Юнона така здраво го стискаше за врата, че той едва дишаше.

— Чакай, ще видиш какво може Юнона — ръмжеше черното момиче и продължи да стиска шията му, докато усети, че той престана да се съпротивлява. Тогава силно го отблъсна и той грохна на земята.

Хосе още лежеше полузадушен и хъркаше ужасно. Примката на ласото беше обвита около шията му. Юнона я развърза и силно го удари с въжето по лицето, след това му нанесе още няколко удара с ръце и крака. Хосе остана да лежи, потънал в кръв.

— Мисис, мисис! — провикна се Юнона.

— Тук съм! Сега ще дойда — отвърна Ирма.

Докато тя дойде, негърката отново нави ласото като пояс около кръста си.

— Дай револвера, мисис! — каза тя на пристигналата Ирма.

Взе го и го затъкна в импровизирания пояс.

— Сега бързо да бягаме! Мисис и Юнона трябва да се скрият.

Скоро зоркият поглед на негърката откри малка горичка от гъсти храсти встрани от пътя. Решиха да се скрият там, защото Ирма беше доста изморена.

— Юнона — прошепна Ирма, — не знам как ще ти се отблагодаря!

— Мисис не трябва да благодари на мен. Тихо, тихо! — отвърна, ослушвайки се черното момиче.

В това време Норт, който беше само зашеметен от силните ръце на Юнона, дойде на себе си. Той бързо се изправи и видя Хосе, седнал на земята, да държи главата си с ръце.

— От капрата ли падна? — попита го Норт.

— Не съм паднал! Мръсната негърка ме свали с ласо! Малко остана да се задуша.

— Имаш ли револвер? Аз изгубих моя.

— Ето, вземете — каза Хосе, подавайки оръжието си.

— Хайде, ставай! Трябва да ги настигнем!

Норт бързо влезе в купето, а Хосе се качи отново на капрата и пришпори конете. Месецът осветяваше местността и това им позволяваше да виждат надалече.

— Няма ги по шосето — извика Хосе от капрата.

— Я спри! — извика Норт. — Може да са се скрили в онези храсталаци. Трябва да ги претърсим!

— И аз мисля така, мистър!

— Слушай, Хосе! Ако ги намерим, ти завеждаш жена ми до файтона, а аз ще видя сметката на негърката. Ще я застрелям като бясно куче! — процеди през зъби Норт.

— Добре, мистър, но внимавайте с ласото! — предупреди го Хосе.

— Бъди спокоен, в храстите тя не може да го използва!

Ирма и Юнона, които бяха наблизо, чуха плановете на двамата мъже.

— Юнона ще застреля и двамата! — прошепна негърката. — Юнона стреля добре, мисис ще види.

— Не прави това, Юнона! Моля те, не убивай никого заради мен!

Послушната Юнона прибра револвера в пояса си, но след малко попита:

— Добре, но какво правим ние? Как защитим себе си? Лоши хора намерят нас и убият!

— Бог ще ни спаси! — уверено каза Ирма.

Негърката тихо се изсмя.

— Бог не помогне, ние сами помогнем! Юнона има чудесен план. Мисис много ще се учуди.

Щом наближиха храсталаците, Норт и Хосе се разделиха. Единият тръгна наляво, другият — надясно.

— Мисис, пълзи тихо след мен, ама много тихо! — прошепна Юнона.

Храсталаците се простираха чак до шосето. Докато Хосе и Норт ги претърсваха усърдно, Ирма и негърката стигнаха пълзешком до пътя.

— Чувам някакъв шум. Внимавай, Хосе, трябва да са някъде тук! — извика Норт.

— Добре, мистър, гледам внимателно — отговори метисът.

— Сега какво ще правим, Юнона? Ако тръгнем по шосето, веднага ще ни видят — тревожеше се и Ирма.

— Сега мисис разбере какво прави Юнона. Ето файтона на лоши мъже. Качвай се бързо, мисис!

Ирма влезе в купето, а Юнона отвърза пръхтящите коне. Помилва ги успокояващо и като се качи на капрата, извика:

— Сбогом, маса! Сега видим дали хванете нас. Сега отива ме у дома с файтона на маса, защото вие големи хапльовци!

Бурният й смях бе посрещнат с гневни викове. Норт и Хосе се втурнаха като полудели към шосето. Веднага разбраха, че ги бяха изиграли. Норт беше бесен! Стреля с револвера след файтона, но не улучи нито конете, нито жените. Напротив, изплашени от гърмежите, конете препуснаха още по-бързо.

Юнона седеше на капрата като бронзова статуя и управляваше файтона с неочаквано за Ирма майсторство. Негърката не пропусна възможността да се подиграе отново на Норт.

— Много хубаво препускат конете ти, маса! — смеейки се, извика тя. — Юнона никога не се возила така добре. Хайде, маса, стигни ни, ако можеш!

Норт и Хосе напразно тичаха с всички сили. Файтонът все повече се отдалечаваше и скоро изчезна от очите им.

Ирма се беше свила в единия му ъгъл и той сякаш летеше по шосето. Тя протегна ръце към небето и отправи гореща благодарствена молитва към провидението, което и този път я избави от голямата беда.

Не след дълго стигнаха в К. Юнона скочи от капрата и отвори вратата на купето.

— Ще благоволи ли мисис да слезе? — попита тя усмихната и се поклони ниско. — Добре дошла, мисис! Юнона чака заповеди на мисис.

Негърката се опитваше да играе ролята на лакей на дама от висшето общество. Правеше го така комично, че Ирма, отметнала назад глава, се заливаше в буен смях.