Графиня просякиня (174)

На езерото Мичиган

Събитията отново взеха такава посока, че вместо да доведат до успешен край, подготвяха нови неприятни изненади за Ирма. И сега главен двигател на нейните нещастия щеше да бъде Норт. Несполуката му в гората беше за него само един епизод от голямата игра. А на Ирма това щеше да струва много страдания, докато успееше да влезе в следите на своята изгубена дъщеря.

Норт успя да се спаси и от полковник Роджър. Дейната натура на Артур не му даваше миг покой. Откъдето и да минеше, той гребеше с пълни шепи от живота, заплиташе нови интриги чрез хора и събития и носеше само страдания за много човешки същества, имащи неблагополучието да се докоснат до неговата демонична натура. Сега съдбата бе пожелала театърът на неговите действия да бъде пренесен на север.

Големият и известен град Чикаго щеше да бъде свидетел на новите му подвизи. Близо до този град, на езерото Мичиган, имаше чудесен морски курорт. Прогонено от тропическите горещини, там се събираше отбраното общество на западните области. Сезонът привършваше и курортистите вече мислеха за връщане по домовете си. Изисканото общество на града отново щеше да се отдаде на обичайния си охолен живот и да убива скуката си с различни забавления.

При езерото този кръг от хора си устройваше излети по суша и вода, които завършваха вечерта с блестящи балове. Само една семейна двойка не вземаше участие в тези забавления. Жената се казваше Джана Уотсън, младата и привлекателна съпруга на вицегубернатора на щата И. Съпругът й я обожаваше. За негово голямо съжаление не можеше да й посвети цялото си време. Губернаторът на щата беше болен и цялата работа легна върху плещите на неговия заместник, а тя беше толкова много, че Уотсън бе принуден да напусне курорта преждевременно и да се върне в града. Съпругата му остана сама на езерото.

Всички знаеха, че Уотсън е много богат човек, разполагащ с неограничени възможности, които му позволяваха да осигури на своята съпруга блясък и разкош. Той я остави в луксозна вила на самия бряг на езерото, заобиколена от многобройна прислуга. От пръв поглед ставаше ясно, че мисис Уотсън е сред избраниците на съдбата. Беше единствена дъщеря на много богато семейство, а и природата я беше надарила с голяма красота. Имаше красиво бяло лице, руса коса и искрящи сини очи. Изящната й глава чудесно хармонираше с прелестните форми на стройното й тяло. Джана Уотсън, чиято красота се признаваше и от най-завистливите в Уайтхол, бе силно привързана към съпруга си и репутацията й беше безупречна. Тя странеше от многобройните забавления и макар че някои се дразнеха от това, всички я уважаваха и не говореха против нея.

По същото време любопитството на това общество бе възбудено от някакъв мъж, пристигнал в курорта преди няколко дни. Въпреки че бяха направили опит да го привлекат в средите си, той постоянстваше в уединението си.

Мъжът беше доста красив. По вида му можеше да се прецени, че е на около 35 години. Бледото му лице беше украсено с добре поддържана черна брада. Големите му тъмни очи излъчваха някаква притегателна сила, но едновременно с това и плашеха. Една червеникава рязка започваше от лявата му вежда и се спускаше до средата на лицето му. При най-малкото раздразнение белегът ставаше тъмночервен. Този извънредно елегантен и представителен мъж се казваше маркиз Ролан и твърдеше, че произхожда от благородна френска фамилия.

Но хора, които вече го бяха срещали, веднага биха познали в негово лице големия престъпник Артур Норт.

Той дойде на брега на езерото Мичиган, привлечен от града на най-големите авантюристи, убийци и главорези — Чикаго. Белегът, оставен върху лицето му от ръката на Зенобия, въпреки всичките му усилия не можа да бъде заличен. Лекарят препоръча баните в Уайтхол като лек за изкълчения му крак. Норт и без това не се чувстваше в безопасност в град К. Никой не можеше да му гарантира, че Ирма няма да издаде на полицията скривалището му, за да се отърве от него. Освен това имаше и друга причина: парите, които беше задигнал чрез хипнозата на наивниците в Нашвил, бяха на привършване, защото беше свикнал да харчи разточително. Не смееше да продаде и скъпоценностите на мисис Донелсън, защото чрез тях можеше да привлече вниманието на полицията. Затова продаде вилата в Балмънд за нищожна сума и тръгна за Уайтхол с надеждата, че щастието ще му се усмихне и ще му помогне да напълни джобовете си.

Норт, или маркиз Ролан, както се представяше сега, беше забелязал с проницателния си поглед красивата мисис Уотсън. Беше разбрал също така, че тя притежаваше голямо богатство. Това го накара да си състави веднага един опасен и дързък план. Той искаше да притежава тази жена не само заради красотата й, но и заради богатството на съпруга й.

Като начало трябваше най-напред да се запознае с красивата дама. След това се надяваше да завладее сърцето й, благодарение на изисканите си маниери. Това обаче се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше.

Джана Уотсън беше прекалено горда, за да обръща внимание на някого извън тесния кръг лични познати. Краят на сезона наближаваше и маркизът беше доста отчаян с несполучливите си опити за запознанство с мисис Уотсън. Но случайността отново застана на негова страна.

Един ден по време на езда съвсем наблизо край него профуча елегантният впряг на мисис Уотсън. Тя седеше във файтона заедно с компаньонката си. Конете се бяха подплашили, кочияшът беше изпуснал поводите им и те препускаха така бързо, че имаше опасност да преобърнат файтона. Маркизът пришпори коня си и настигна подплашения впряг. Улови поводите със силната си ръка и успя да спре конете. После галантно поздрави изплашените жени и препусна в галоп.

Маркиз Ролан тържествуваше. Отдавна жадуваната стъпка беше направена. Чувстваше, че помощта му ще изиграе решаваща роля. Тази рицарска постъпка не можеше да не направи впечатление на дамите, особено на Джана Уотсън.

На другата сутрин точно пресметнатата случайност го бе извела на разходка по крайбрежната алея, когато чу зад себе си нежен женски глас. Той го очакваше. Още преди да погледне нататък, знаеше, че това бе желаната от него жена. Обърна се бавно и си придаде учуден вид.

— Вчера не можах да ви благодаря — каза мисис Уотсън, — вие така бързо си тръгнахте.

В тона й се долавяше ясно благоразположението й към Ролан. Тя добави:

— Ще трябва сама да ви се представя: мисис Джана Уотсън.

— Маркиз Ролан — поклони се учтиво Норт.

— Благодаря ви най-горещо за вашата смела намеса!

— Не си струва да говорим за това, мисис Уотсън. Аз само изпълних дълга си!

— Ние бяхме в много неприятна ситуация. Йохан бе изтървал поводите. Можеше да ни се случи голямо нещастие.

— Поставяте ме в деликатно положение, мисис. Щастлив съм, че можах да ви направя тази малка услуга, и не претендирам за никаква благодарност от ваша страна.

Докато говореше, Ролан се беше приближил до нея и се вглеждаше изпитателно в красивото й лице.

— Били ли сте друг път в Уайтхол, маркизе?

— За пръв път почивам тук. Но вече съжалявам за това, защото щях да имам щастието да ви познавам от по-рано!

Мисис Уотсън леко се изчерви.

— Аз идвам тук всяка година. Преди придружавах родителите си, а от няколко години с мен е съпругът ми. Ние живеем доста уединено, понеже не намирам никакво удоволствие в повърхностните развлечения, които предлага този курорт.

— Същото мога да кажа и за себе си — потвърди маркизът. — Аз съм съвсем самотен и живея като отшелник.

— Позволете ми да се оттегля, маркизе! — прекъсна го Джана Уотсън. — Идва компаньонката ми с някакви хора. Сигурна съм, че още днес ще започнат да коментират срещата ни. Още веднъж ви благодаря най-горещо!

И като му кимна за поздрав с красивата си глава, тя се отдалечи с грациозна походка, а маркизът се върна замислен в хотела си.

Най-трудното от неговия план беше извършено. Джана Уотсън сама беше направила първата стъпка, като го беше спряла, за да му благодари за кавалерската постъпка. Засега това беше достатъчно. Малко жени биха могли да устоят на притегателната сила на такъв интересен мъж. Но споменът за белега от камшик помрачи мислите му. Той често му напомняше, че все пак такива жени съществуваха. Този път трябваше да бъде по-дипломатичен и да улови по-изкусно жертвата си. Пленителната красота на мисис Уотсън, както и парите, който се надяваше да получи от нея, го привличаха неудържимо. Злорада усмивка изкриви лицето му, като си спомни богатствата, които му бяха донесли неговите предишни жертви. Сега му предстоеше нов лов: красивата Джана Уотсън трябваше да бъде следващата му плячка!