Графиня просякиня (41)

Нова загадка

Роджър и Бърнард пристигнаха тъкмо когато двамата полицейски агенти от патрула се бяха скарали с циганите и артистите. Понеже тези юначни хора не искаха да допуснат стражарите в колата си, работата дойде до сбиване. Те извадиха прътове, колове, камъни, късове от желязо, а пък агентите изтеглиха сабите си. Започна се борба. Победители излязоха скитниците.

Докато Роджър приканваше хората да се предадат, Бърнард извади револвера си. Циганите се ядосаха още повече и се хвърлиха върху агентите. В това време жените и момичетата на циганите и акробатите започнаха да шибат конете. Те подкараха изведнъж колите, а мъжете се хвърлиха в последните. Цялата банда се спасяваше с бягство.

Макнийл и другарите му поискаха да ги преследват. Роджър им направи знак да стоят.

— Нека си отидат — извика той. — Няма да могат да избягат от нас. Утре ще ги настигнем. Да огледаме хана, той е по-важен за нас. Изглежда ми подозрителен.

Бърнард даде няколко наставления на Макнийл и на другите полицейски агенти и влезе с Роджър в хана.

Горе Евънз беше нащрек. Той дочу скърцането на една врата и нечии леки стъпки. Повдигна малко завесата на прозорчето към коридора и видя една жена със син воал. Той я огледа, когато мина покрай него. След това с най-голяма предпазливост отвори вратата. Затича се до стаята на Норт отвори вратата и остана смаян. Къде беше Норт? Не беше в стаята си. Беше изчезнал.

Евънз дочу шепот. Жената със синия воал говореше нещо на ханджийката:

— Избави мен и съпруга ми. Полицията е долу. Снощи аз ви разказах, че ни преследват поради неверни доноси.

— Къде е съпругът ви? — попита съдържателката.

— Долу. Навярно се е скрил някъде.

— Ела с мен — отвърна жената. — Ще можем да направим нещо.

— Долу, зад къщата, има полицейски агент.

— Те са още вън — забеляза кръчмарката. — Ще можете да се спасите.

Евънз чу как двете жени слязоха долу.

Този, когото той искаше да пази, за да не избяга, беше успял да се измъкне. А сега трябваше да мисли за своето собствено спасение. Изведнъж му дойде наум идеята да следва жената, която се беше представила за съпруга на Норт. Тя ли беше мисис Гулд? Той не можеше да повярва. По беше за вярване, че тя ще е някоя негова любовница, също търсена от полицията.

Учителят слезе по стълбите. Гостите още не бяха влезли в хана, но можеха да пристигнат всяка минута. Евънз видя, че кръчмарката отвори една стара врата, която се намираше на края на коридора, и пошепна нещо на жената със синия воал. Последната изчезна през вратата, която пак беше затворена от съдържателката.

Евънз излезе вън и като се възползва от голямата възбуда, която обзе посетителите на хана с пристигането на полицията, стигна до началото на една стълба, която се спускаше някъде надолу. Беше тъмно като в рог. Той си служеше с ръце, за да опипва около себе си. Когато усети, че стъпва здраво на стъпалата, се спусна колкото можеше по-бързо надолу и за да види къде се намира, запали една клечка кибрит. Беше се озовал в някакво тъмно подземие. Долу, откъм предполагаемия край на подземието, се чуваха човешки гласове. Помисли, че са полицаите, и трепна. Стори му се, че гласовете са му познати.

„Това са Хари и Силвър“ — помисли той.

Като отиде по-нататък, го лъхна ледена студенина. Това беше избата на хана. В нея наистина бяха Хари и Силвър, без да подозират, че Евънз е толкова близо до тях. Те спряха жената със синия воал и започнаха да се закачат с нея. Не знаеха за идването на полицията.

Когато Евънз се показа, го посрещнаха със смях и викове. Бяха седнали на дървени пънове върху леда, осветявани от стара лампа.

Хари и Силвър хванаха жената със синия воал. Тя дръпна настрани бившия въглищар Хари и му пошепна нещо. Изглежда, че няколкото думи му подействаха, защото той веднага бутна настрани недодялания и пиян Силвър и се обърна към Евънз, който искаше да се приближи до жената.

— Оставете я на мира! — каза строго той.

От едната страна имаше стълба, която водеше нагоре и завършваше с врата. Жената със синия воал се изкачи, отвори вратата и излезе навън. Полицейските агенти не се виждаха, те бяха в кръчмата. Навън се беше стъмнило съвсем.

— Коя е тази жена? — попита учителят.

— Не е ваша работа да знаете — промълви Хари.

— Знаеш ли, че богатият Гулд е тук?

— Какво говориш? Той отдавна замина.

— Аз го срещнах преди малко в кръчмата, носеше много пари със себе си.

— Той не е тук — повтори Хари.

— Тогава ще е някъде навън. А ние трябва на всяка цена да излезем оттук — продължи Евънз. — В хана има полицейски агенти.

— Да ги вземе дяволът! — изръмжа Силвър. — Те могат да дойдат тук всеки момент.

Тази забележка стресна Хари.

— Да вървим тогава — каза той и изгаси лампата.

Тримата мъже се изкачиха и излязоха навън. Жената не се виждаше никъде.

— Защо остави жената да си отиде? — каза Евънз.

— За какво ни е?

— Тя беше в хана с Гулд. Чрез нея щяхме да намерим и него.

— Хари трябва да я познава — забеляза Силвър.

— Да вървим — отсече Хари. — Оставете жената да отиде, където иска. Къде ще ни водиш сега, Силвър?

— Ще видите, че е превъзходно жилище.

— Полицаите не могат да ни настигнат вече. Нека претърсват хана колкото си искат — каза Евънз.

— Тогава ти си нашият спасител — засмя се Хари.

— Да, в знак на благодарност, че ме излъгахте. Но аз ще ви накарам да ми дадете моята част.

— Е, ако имахме още нещо. Можеш да обърнеш джобовете ми, пак нищо няма да намериш. Ще трябва да откраднем пак нещо.

— У богатия Съливън във Филаделфия — каза Евънз, без много да му мисли.

— Добра идея. Филаделфия не е далеч оттук.

— Какво има той? — запита Хари.

— Най-елегантните салони в града.

— Той е принц, принц на Филаделфия и на целия щат — добави Силвър. — Ти, Евънз, трябва да започнеш работа при него като частен учител.

— Не мога — възрази Евънз. — Съливън е мой благодетел. Той ми помогна да издам една книга, с която навремето можах да получа учителското място.

— Това е вече минало — възрази на свой ред Хари. — Щом го познаваш, той ще те приеме за учител.

Евънз, който съжаляваше за необмисленото си предложение, промълви:

— Няма да бъде честно от моя страна.

— Ха-ха… — изсмя се Хари. — Наистина, ти се шегуваш с нас.

— Вие и двамата сте мерзавци — извика Евънз. — Задушавате у човека и последната капка чест, морал и признателност.

— Не ти ли стига страданието по честен начин с книгите, ами искаш още да теглиш — каза Хари.

— Я елате да влезем тук, през тази дупка! — предложи Силвър.

— Къде ще ни водиш? — запита Хари.

— В един дворец, който природата е сътворила.

Хари подаде на Евънз бутилката с ракията. Евънз пи. Тримата стигнаха най-после до една пещера със сталактити. Силвър, който я познаваше от по-рано, запали огън и предложи:

— Да прегледаме най-напред да не би тук да има някой друг, освен нас.

Когато огънят освети цялата пещера, се получи рядко зрелище — безбройни колони сталактити образуваха една колонада, наподобяваща някой древен дворец, и се губеха далече навътре, тъй като пещерата беше безкрайно дълга, а вляво се намираше езеро с черна вода.