Графиня просякиня (3)

Една отчаяна постъпка

Нощта падна върху Ню Йорк, но трясъкът на файтоните и трамваите не преставаше.

Ирма се върна у дома, капнала от умора. Тя отново бе изиграна от своя съпруг. Преди две години той беше заминал за Америка, за да избяга от нея и нейната любов. И там се беше оженил за друга. Но беше излъгал и втората си жена, дъщеря на един от най-големите милионери на Ню Йорк. Беше си променил и името, за да не бъде разобличен. Ирма разбираше каква съдбоносна грешка беше направила. Друга жена беше заела нейното място. Но тя не искаше да отстъпи доброволно. У нея зрееше план, който трябваше да върне блудния й мъж към правия път. Тя написа следното писмо:

„Любезни ми, неверни съпруже,

Безнадеждността слага перото в ръката ми. Излъгана и изоставена от теб, аз съм сама на този свят, принудена да се боря с неволята. Какво направи ти с мене! Бях невинна и неопитна, вярвах ти сляпо. Не можах да ти поднеса онова богатство, което баща ми притежава. И ти веднага ме захвърли. Сега съм бедна като просякиня. Напразно молих баща си да ме прибере. Изпъди ме, за да ме накаже за голямата ми любов към теб. Добри хора ме съжалиха и ми помогнаха да дойда в Америка, за да те търся. Сега аз гладувам, а ти тънеш в охолство. Какво направи от мене, Артур! От тази, която те обичаше до полуда! Въпреки всичките страдания, които ми донесе, аз пак не мога да се откажа от теб заради любовта, в която ти се клех. Сега те моля: откажи се от другата и се върни при мен. Готова съм да ти простя всичко!

Искам да съм при теб!

Приеми ме в къщата си като компаньонка на жена ти. След време, когато ме сравниш с нея, ти ще ме оцениш и ще се върнеш при мен. Тогава ще дойдеш в прегръдките ми и аз ще ти простя, напълно ще ти простя, и пак ще заживеем заедно и щастливо. Не бива да си мислиш, че ще те издам или ще се разкрия пред жена ти. Мнимата ти съпруга няма да разбере, че аз съм истинската ти жена, поверена ти от бога, освен ако ти сам се покаеш и сърцето ти отново възвърне истинската си любов към мен. Остави ме да преживея под твоя покрив само една година! Ако през това време не съумея да спечеля чувствата ти, ще те оставя на другата, ще се откажа от всичките си права и ще отида някъде надалече, за да не нарушавам щастието ти.

Ще изпълниш ли желанието ми, Артур, което ще реши и твоята, и моята съдба? Вярвам, че няма да откажеш — имам средства да те принудя. Знаеш, че двубрачието е наказуемо. Изпълни желанието ми. Утре следобед ще се представя в дома ти и ще предложа услугите си на мнимата ти съпруга. Ти ще се погрижиш да бъда приета от моята съперница. След това борбата за правото на любов може да започне!

Твоята изоставена и нещастна жена“.