Графиня просякиня (186)

Старостта не може да опази човека да върши глупости

Юнона влезе в салона и заливайки се от смях, разказа на Ирма как беше подиграла Бърнс.

— Как? Мисис не видя ли как този мъж бягаше, когато Юнона искаше да го прегърне. Той хукна като бесен, много смешен бе! — обясни тя на господарката си онова, което й се бе случило.

Ирма се чувстваше добре. Тя очакваше само посещението на мистър Хоукинс, след което цялата вечер щеше да бъде свободна.

Не се мина много време и мистър Хоукинс, братовчед на кмета, пристигна. Той беше мъж на около петдесет години и имаше увехнало лице, което изглеждаше, като че ли е лежал десет години под земята и през това време не е виждал дневна светлина.

Модерният салонен костюм, който той носеше, показваше кокалестата снага на този мъж. Личеше, че е от далечно място, не от този щат и имаше вид на скотовъдец от южните щати.

Мистър Хоукинс притежаваше голямо богатство, но понеже беше ерген и никога не бе могъл да се реши да се ожени, живееше уединено в един от чифлиците си близо до Луисбърг, щата Тенеси.

Този стар човек също носеше голяма китка в ръка. Той се приближи до Ирма и й направи отличен комплимент.

— Ето — каза той, като й предложи букета. — Това нещо е за вас.

След това се обърна и обиколи стаята, като оглеждаше всички стени.

— Дявол да го вземе, не виждам тук закачалка, където да окача пелерината си.

След дълги търсения Хоукинс намери за най-удобно да сложи своя цилиндър на една маса.

Ирма го покани да седне. Мистър Хоукинс изтегли един стол, като гледаше с недоверие тънките му крака.

— Не вярвам, че тази кукла ще може да ме удържи — забеляза той, — но да видим!

Той седна и продължи:

— И аз бях снощи на концерта. Беше много хубаво, това не може да се отрече. Не разбирам много от музика, но щом всички са във възторг, наистина трябва да е било хубаво.

— Благодаря ви за доброто мнение и отзива, които давате за мен — отговори Ирма.

— Хубаво, много хубаво — каза разнеженият старец. — Иначе и не можеше да бъде. Добре е направил моят братовчед, че веднага е намерил заместничка. Наистина, той трябваше добре да размисли и да покаже на публиката добра певица, защото иначе бих му извил врата.

— Вие се шегувате — каза Ирма усмихната.

— Аз ли да се шегувам? — извика старият човек с гърмящ глас, който накара Ирма да трепне. — Не, мисис! Аз говоря сериозно. Старият Хоукинс никога не се шегува!

Той с удоволствие опъна краката си. Но в това време се чу едно изпращяване и за голямо учудване на самия Хоукинс той се намери на земята и до него столът — строшен.

— Не казах ли аз още от началото, че тази кукла няма да ме удържи! — извика мъжът, като се ядоса и захвърли парчетата от строшения стол в един ъгъл на салона с такава сила, че няколко стъкла от прозорците се спукаха и строшиха.

— Ако ми позволите, ще седна тук на писалищната маса — каза Хоукинс, като оправяше панталоните си.

Ирма поднесе кърпичка пред устата си, за да прикрие смеха си.

Старият господин седна на края на масата и отпусна с облекчение краката си надолу, за да се люлеят.

Краищата на сюртука му се допираха до някакви порцеланови фигури и статуйки.

— Но моля ви се, мистър Хоукинс, внимавайте! Тези фигурки могат да се строшат! — забеляза бързо Ирма, като видя движенията на стария господин.

Без да се безпокои, той дръпна краищата на сюртука си, за да запази статуйките, но с това, вместо да помогне, направи беля и свали няколко от тях. Господинът се ядоса, събра късовете и ги хвърли в ъгъла на салона при останките от строшения стол.

— Е, това не е голяма загуба за братовчед ми — каза Хоукинс спокойно. — Защо слагат нещата така, че човек лесно да ги бутне.

Ирма се ядоса на този варварин и не можа да скрие гнева си.

— Букетът е много красив — каза тя, за да пренесе разговора върху друга тема.

— Да, да! — каза Хоукинс. — Сега ми дойде наум за това, което ме доведе при вас. Ах, да, мисис! Искате ли да станете моя жена?

Ирма го изгледа, без да разбере добре смисъла на думите, но схващаше, че той не се шегува, тъй като лицето му бе набръчкано.

— Сериозно ли говорите? — попита тя предпазливо.

— Разбира се — отвърна старият ерген. — Да говорим направо. Не исках да се женя, защото, ако взема жена вкъщи, все ще стане нещо: или устата й няма да млъкнат цял ден, или пък ще е болна и тогава по цял ден ще тичаме за лекари и лекарства. С вас обаче работата ще бъде съвсем друга. Пари, слава, богатство! Вие ще имате всичко. Аз също имам всичко толкова много, че никога няма да имате случай да се притеснявате за нещо. Можете да ходите лятно време на бани, да купувате колкото си искате рокли. Също ще можете да пеете, макар че аз самият не мога да понасям песните. Животът във фермата не е отегчителен и грозен. При мен всичко върви по стар обичай: за всички случаи — бой. Който не слуша — бой! Разбира се, това вас не ви засяга. Не се плашете, мисис! Вижте ме, за бога! Аз добре налагам и обелвам кожата на моите негри. Имам един камшик, олеле — мале! Какви чудеса прави! За вас той ще е тежък и вие няма да можете да го въртите, но аз ще ви направя един по-лек. Ще видите какво удоволствие ще ви достави, когато нашибате някой каналия, които не ви прави път… няколко изплющявания и веднага след това бяга и ви прави път.

Старият човек говори много и гласът му бе пресипнал. Той гледаше Ирма напрегнато. Но преди Ирма да отговори, Юнона, която бе чула разговора, се озова веднага пред Хоукинс.

— Да се опита маса да направи подобно нещо с Юнона! — извика тя яростно. — Тогава Юнона ще покаже какво може.

— Мълчи, Юнона! — заповяда Ирма. — Аз ще отговоря на мистър Хоукинс.

— Това е хубаво, мисис — каза старикът, — стоварете й една токата, но здравата, да усети добре. Дяволи, дяволи, проклети създания!

— Мистър Хоукинс — започна Ирма. — Много съжалявам, но по ясни и разбрани съображения аз не мога да приема вашето доброжелателно предложение.

По бузите на стария човек изби червенина.

— Как, вие не искате да ми станете жена? — извика той.

— Не, отказвам се от тази чест! — каза спокойно певицата.

— Така да бъде! Аз не ви принуждавам със сила! — извика мистър Хоукинс ядосан. — Виждате ли? Срещу всеки пръст, който е на ръката ми, аз мога да имам по десет жени, ако искам.

Той взе цилиндъра си и ядосан, бързо излезе от стаята. Юнона поиска да се втурне след него, но Ирма я спря.

— Остави го, Юнона! Такива хора биват наказвани повече с презрение, отколкото, с каквото и да е друго.

— Той твърде малко чувства презрението — извика Юнона ядосана. — Хвани тази стара каналия с каиша за врата и го души, докато обещае, че ще се поправи, ще стане по-добър и че няма да бие вече нещастните негри. Така е най-добре да се постъпи с него.

Кметът и съпругата му влязоха в салона, за да поканят Ирма на разходка с файтон. Кметът се смееше със силен глас.

— Този Хоукинс, като си отиваше, извика силно в ушите ми, че сте му отказали, и това много ме радва. Старецът е нетърпим. Да не би да ви е разсърдил с нещо, мисис?

— Не — отговори Ирма, — не мога да кажа подобно нещо. Но възгледите на стария господин ми се виждат много чудни.

— Да, той е една испанска мечка, няма никакви човешки обноски, затова отначало аз не исках да го пусна да влезе.

— Какво пак е строшил? — попита съпругата на кмета неспокойно.

Ирма показа към парчетата от фигурите и строшения стол.

— Е, това вече не може да се понася! — изпъшка кметицата. — Половината от нещата вкъщи ще станат негови жертви.

— Елате, мисис, файтонът ви чака! — каза кметът, като услужливо отвори вратата.

Беше се мръкнало, когато кметът се връщаше с двете жени от разходка.

— Пригответе се за една изненада, която ви очаква — каза той на Ирма в минутата, когато тя искаше да се оттегли в стаята си.

— Изненада ли? — попита певицата. — Но, господин кмете, вие ме отегчавате с толкова много и чести доброжелателства.

Той триеше ръцете си доволно.

— Всичко това е един малък знак на признателност за незабравимото удоволствие, което ни доставихте! — добави мъжът, като отвеждаше Ирма в стаята й.

Не мина много време и звуковете на военната музика, която се приближаваше към къщата, зазвъняха. Ирма се затича заедно с Юнона към прозореца, през който проникваше червеникава светлина. Звуковете на оркестъра ставаха по-ясни. Мястото пред вилата бе осветено като през деня. Едно важно шествие с факли се приближаваше към жилището на кмета. Процесията спря и стотина факли със запалени глави осветиха зданието. Кметът влезе бързо в стаята на Ирма.

— Народът иска да ви види, уважаема мисис. Позволявате ли ми да ви придружа до долу?

Ирма прие с радост и слезе, придружена от кмета, по главната стълба, която водеше към главния вход на улицата.

Червената светлина на факлите осветяваше вълшебно лицето на красивата певица, която беше посрещната с бурни аплодисменти от множеството. Председателят на благотворителния комитет на бедните се приближи и похвали с пламенни думи великодушието на Ирма, която бе отказала почетното възнаграждение и бе подарила тази твърде значителна сума за бедните в Луисбърг, щата Тенеси.

— Не мога да намеря думи, с които мога да обрисувам вашето великодушие, и манифестацията, която виждате пред вас, е един слаб израз на нашата признателност, която ни доведе тук. Но това, което вие ще отнесете със себе си, уважаема мисис, и което ще ви съпровожда завинаги във вашия живот като неоценимо богатство, това е благословията и благодарността на всички бедни от Луисбърг.

Ораторът млъкна. Ирма, дълбоко трогната, стисна ръката на достойния мъж и множеството избухна във възторжени одобрения.

Живата светлина на факлите бе за Ирма като сиянието на една зора. Красивата жена, която бе облекчила страданията на бедните, приличаше сега на богиня, на истинска богиня.