Графиня просякиня (36)

Заговорът

На другия ден на разсъмване земевладелецът Линкълн тръгна на кон да надзирава сеитбите. Тази негова грижа заличи от паметта му случката с Хариета и тя се успокои. Беше успяла да вземе от ловния павилион револвера и сега беше сигурна. От друга страна, още се надяваше, че ще може да спечели Роджър и да прогони съперницата си Ирма.

Към обяд пристигнаха в имението двама конни полицейски стражари. Те преследваха Норт и бяха уверени, че са попаднали на следите му. Бърнард и Роджър излязоха да ги посрещнат. Като ги видяха, конниците останаха учудени, че намират своите началници на това място.

— Хей, Макнийл, как си стигнал дотук? — попита Роджър единия от стражарите.

Поздравиха се. Конниците слязоха от конете.

— Ние сме по дирите на Норт — каза Макнийл. — Той сигурно е в този чифлик, защото жената, с която е във връзка е наблизо.

— Ние сме на стража тук — забеляза Бърнард.

— Жената със синия воал трябва да е тук. Изходихме всички пътища наоколо и сме убедени твърдо, че тя, а следователно и самият Норт са тук — продължи Макнийл.

— Тук, в този чифлик? — запита Бърнард удивен. — Ни сме тук вече три дни и нищо не сме забелязали.

— Кой ви каза, че Норт трябва да е наблизо? — попита Роджър.

— Един търговец, когото срещнахме по пътя. Този търговец на часовници и будилници срещнал някакъв човек и по описанието ние предполагаме, че е Норт. Вървели доста време заедно и последният носел черно куфарче.

— Така е!

— Те стигнали оня ден в къщата на един зидар, на около пет мили оттук, и там нощували. Той каза още, че там дохождала една гиздаво облечена дама със син воал. Когато на другия ден търговецът се събудил, Норт и жената били заминали. Малко след това и ние пристигнахме там и заключихме, че Норт и Астрела не могат да бъдат далеко. По-късно срещнахме цигани, които ни казаха, че видели близо до този чифлик една жена със син воал.

— Само жената ли? — попита Бърнард.

— Само нея.

— Тук не е идвала — каза Роджър. — Иначе бихме я чули и видели.

— Може би е станала невидима, защото далеч не би могла да отиде — каза Макнийл.

— Ами Норт?

— Не можахме да открием дирята му. Съмняваме се, че скрит в някой кръстец от жито, а е изпратил жената напред, за да изучи чифлика. Затова и дойдохме тука.

— Ще хванем тогава и Норт — заключи Роджър. — Ето, чифликчийката идва!

Бърнард се отправи към нея. Хариета изненадана изгледа двамата униформени конника.

— Не са ли идвали тук един мъж и една жена? — попита я Бърнард.

Хариета веднага помисли за тайната, която другата жена бе й обещала да й съобщи, и отговори:

— Освен вас и жената с момиченцето, друг не е идвал тук.

— Чуваш ли, Макнийл? — забеляза Роджър.

— Не вярвам — каза той, като размени бърз поглед с другаря си.

Хариета се ядоса.

В това време пристигна и Линкълн. И той се изненада от второто посещение.

— Не сте ли забелязали в околността една жена със син воал — го попита Бърнард — или някой мъж?

— Питаме за Норт, за когото ви говорихме вчера — добави Роджър.

Човекът с глава на бик изгледа Макнийл и каза:

— Имате грешка. Обиколих всички полета, но никакъв подозрителен човек не срещнах.

— Дявол да го вземе? Той не може да потъне в земята. Те двамата непременно трябва да са тук.

— В такъв случай би трябвало да зная и аз нещо — отговори Линкълн. — Прегледайте къщата на гостите — те също би трябвало да са видели търсените лица.

Бърнард направи знак на другия стражар да се приближи.

— Престорете се, че си тръгвате — му пошепна той. — Идете до онази близка гора и там спрете. И когато се мръкне, върнете се тихо и застанете на пусия. И на мен ми се струва, че чифликчийката крие нещо. Роджър и аз ще останем тук, за да не будим подозрение.

Роджър се готвеше да вземе друго решение.

Двамата стражари се качиха отново на конете си.

— В такъв случай ще търсим по-надалеко — каза единият и напуснаха чифлика.

Линкълн предаде коня си на един слуга, а Хариета влезе в къщата. Тогава Роджър се приближи до Бърнард.

— Надвечер ще се престорим, че и ние тръгваме. И аз вярвам, че Норт се крие наоколо и щом се отдалечим, ще се появи. Ще оставим Ирма да го подмами тука.

— Добре — съгласи се Бърнард.

Роджър отиде в обора, намери Линкъл и му съобщи, че той и неговият приятел ще си заминат тази вечер, като му благодари за гостоприемството.

Заминаването на Роджър натъжи Хариета. Тя изтича при Астрела и каза:

— Роджър си отива.

— Щом хубавицата Ирма остава, той няма да отиде далече. Тук ни се готви примка — възрази жената със синия воал.

— Тебе те търсиха двама стражари — каза Хариета.

— Сигурна съм, че няма да ме издадеш. Само аз мога да ти спечеля Роджър, защото само аз зная тайната, чрез която ти ще го имаш.

— Кажи ми я! — настоя Хариета.

— При едно условие! А то е да ме държиш добре скрита.

— Бъди сигурна.

— Всичко е в ръката ти. Въпросът е да разделиш Роджър от Ирма, която той много обича.

— Тя остава тук!

— Това не е достатъчно. За да ги разделим, трябва да устроим заговор. Следвай съветите ми, Хариета!

— Преди всичко трябва да зная какви ще бъдат те.

— Много прости! Виждам, че си влюбена в Роджър. Само когато отстраниш завинаги Ирма, само тогава ще можеш да го имаш. Нали тя има едно момиченце?

— Е, да! На четири години!

— Ирма държи много на него. Където бъде то, там ще бъде и тя. Отнеси детето някъде, тя ще го търси и Роджър ще я загуби от очи.

— Ще го направя! — каза Хариета.

— Роджър скоро ще се върне, може би до довечера. До довечера Ирма също трябва да напусне вашия чифлик.

— Да, да! — одобри Хариета. — Аз трябва да я изгоня с детето й.

— Не по този начин. С детето заедно нищо не печелиш. Трябва да ги разделиш. Издебни, когато тя не е при него в стаята, грабни го, занеси го на един човек, който ще те чака довечера зад чифлика. Този човек ще вземе момиченцето със себе си, а после Ирма ще тръгне да го търси.

— Но онзи човек не може ли да дойде да го вземе?

— Невъзможно. Ти ще му го дадеш към единадесет часа. Ще го намериш при старите дървета зад къщата. Така Ирма ще тръгне подир детето си и ти завинаги ще се избавиш от съперницата си.