Графиня просякиня (192)

Истина ли е, или е лъжа?

Мери се беше завърнала в двореца си в Ню Йорк, където прекара два дни. Тя искаше от време на време да се връща в града, за да не събужда подозрение нейното продължително отсъствие.

Слугите бяха учудени от промяната, която откриха в господарката си. Нейната бледност изчезна от лицето и отново на устните й заигра приятна усмивка.

Мери беше пак щастлива. Щастлива, защото бе намерила отново своя съпруг, толкова обичан и желан. Тя чакаше с нетърпение времето, когато пак щеше да отиде във вилата, за да се хвърли в обятията на мъжа си и да заспи там сладък сън.

В същата тази сутрин Бърнард беше идвал при нея. Добросъвестният чиновник бе отчаян, че Роджър бе пресрочил своя отпуск, и виждаше в това нарушение някаква връзка с Ирма.

Тъкмо това искаше и Мери. Тя затвърди съмненията на Бърнард спрямо Ирма, като му разказа предпазливо всичко, което й беше говорил Норт, и заплете със своя убедителен разказ мислите на този мъж в един възел, от който трудно би могъл да се освободи, освен с най-ясни опровержения.

На тръгване Бърнард обеща на Мери, че ще разпита за Ирма и в случай че узнае къде се намира, ще заповяда незабавно да я арестуват поради подозренията срещу нея, посеяни така изкусно от Норт.

Сега Мери седеше в стаята си тържествуваща. Тя вярваше, че ще успее да избави своя любим съпруг от насоченото срещу него ужасно обвинение и тогава можеше да се представи пред света с него, както подобава на съпруг и съпруга.

Тъкмо бе заета от тези мисли и от съставянето на един план, когато слугинята извести, че един господин иска да разговаря с нея.

— Граф Фон Хоенщайн от Германия — прочете тя учудена на визитната картичка.

Къде беше чувала това име? Да, спомни си! Бившата й компаньонка, която беше убила обичния й баща, претендираше, че е дъщеря на граф Фон Хоенщайн. Ето сега тази среща бе точно навреме. Пред него тя би могла да изобличи престъпницата. Може би и самият граф идваше да й даде сам обвинителни сведения срещу мнимата си дъщеря.

Тя лично излезе в салона и помоли графа да заповяда в стаята й.

— Извинете ме, мисис — каза учтиво граф Фон Хоенщайн след първия поздрав, — че ви смущавам. Аз идвам при вас по един труден въпрос, във връзка с една неприятна работа, но вярвам, че вие с удоволствие ще ми дадете необходимите сведения, които ще ви поискам, още повече че се касае за едно престъпление и за един престъпник, който измами и вас, и мен.

— За кого говорите, г-н графе? — попита Мери възмутена.

Младата жена беше раздразнена много и без малко щеше да се издаде, но съумя да се успокои навреме.

— Струва ми се, че се лъжете, господин графе! — каза тя студено.

— Как? Не беше ли Артур Норт ваш съпруг? За бога, извинете ме тогава! — извика старият граф изненадан.

— Артур Норт е моят съпруг — каза Мери твърдо, като натърти на думата „е“.

— Как? Вие наричате още ваш съпруг онзи подлец? — попита графът учуден и ядосан.

— Моля ви да ме изслушате, господин графе! — каза спокойно Мери. — Струва ми се, че сте събрали сведения за съпруга ми от негови неприятели. В последно време положението се измени и аз започнах да се убеждавам, че моят съпруг е жертва на злобни интриги.

— Интриги ли? — извика графът. — Не разбирам какво искате да кажете с това. Един мъж, който се е женил два пъти, с две жени, без да се разведе с едната, е един престъпник, който не заслужава никакво съжаление.

— Не! Моят Артур не е извършил никакво престъпление, нищо подобно! — извика Мери. — Това, което вие твърдите, не е истина. Аз съм неговата законна жена. Всичко друго е само слухове, злобни измислици, лъжа.

— Преди да разберем това, аз моля, за да съм сигурен, че не се касае за грешка, да се уверя дали няма в случая смесване на имена на лица, за които ще разговаряме. Онзи Артур Норт, когото аз познавам и за когото говоря, е роден в Германия и по професия е инженер.

Мери поклати глава.

— Един мъж, много красив и представителен, с широко лице, с големи светли очи, с черна и къдрава коса — добави графът.

— Добре го описвате — потвърди Мери. — Той е моят съпруг.

— И същевременно съпругът на моята нещастна дъщеря, с която е венчан по-рано в Германия — каза графът с болезнена въздишка.

— Една дама, която се казваше Ирма и която претендираше, че е жена на моя мъж, беше известно време моя дама компаньонка — каза Мери. — Тя беше много красива жена, с разкошна кестенява коса и с големи тъжни очи.

— Тя е моята дъщеря! — извика графът, като скочи. — Къде мога да я намеря?

— Моят съпруг нареди да затворят тази невменяема жена в една лудница. Разбрах, че тя е успяла да избяга от там.

Графът губеше своето спокойствие. Той вече не беше в състояние да говори с отмерен тон.

— Тя е единствената моя дъщеря — каза той с видима мъка — и съпруга на Норт, когото също търся.

Мери се уплаши от тона на графа. Но вярата й в Норт още не бе разколебана.

Думите на Норт, които й бе казал относно Ирма, че е била дъщеря на политически съзаклятник, не й дойдоха в тази минута наум.

— Имате ли доказателства, че вашата дъщеря е била първата жена на мъжа ми?

— Това ми е казала самата тя, моята дъщеря — заяви графът много спокойно.

— И вие, разбира се, сте повярвали безусловно на това, което тя ви е казала — отвърна Мери презрително.

— Моята дъщеря Ирма никога не лъже! — извика старият граф с тон, в който имаше закана.

— Но това може да бъде някоя фиксидея на болна жена — забеляза жената, като се мъчеше да успокои и разубеди графа.

— Не! — каза граф Фон Хоенщайн. — Такова предположение е изключено. В такъв случай мога лесно да узная мястото, където са се венчали, и след това да се снабдя с нужните документи, които да ви представя.

Мери пак се уплаши. Тя виждаше, че граф Фон Хоенщайн е съвсем сигурен в това, което говореше. В нея се породи леко недоверие към Норт.

Но тя се въздържа да издаде своето настроение. Норт се беше заклел пред нея, че всичките негови твърдения са верни. Как трябваше сега да възприеме разобличенията на графа? Той й се беше показал още от първата минута на разговора симпатичен, беше й направил внушително впечатление и тя неволно го съпоставяше с Норт. Как трябваше сега да схваща неговите уверения, че Ирма е негова дъщеря и първа жена на Норт?

— И така, поддържате ли, че бившата ми дама компаньонка е наистина ваша дъщеря, господин графе? — попита Мери, като си спомни, че Норт й беше казал, че момичето, което го е преследвало, е било дъщеря на обикновен гражданин. Да не би тук именно да се състои недоразумението?

Тогава графът отвори един портфейл и извади от него една снимка.

— Ето портрета на моята дъщеря. Тя е фотографирана още като беше момиче — каза той и подаде на Мери снимката.

— Да, тя е! — извика младата жена. — Дъщеря ви не се е изменила много.

Мери върна снимката на графа. Смътен страх я облада. Защо Норт не й бе казал, че Ирма е дъщеря на граф? На кого трябваше да вярва тя сега? Но дали наистина човекът, който седеше пред нея, е самият граф Фон Хоенщайн?

Графът забеляза нейните недоверчиви и издаващи съмнения погледи. Това го озадачи и същевременно наскърби.

— Мадам, аз не зная какви сведения имате вие за дъщеря ми и кой ви ги е дал — каза той с достойнство. — Но ако вие имате и най-малко съмнение в това, което ви говоря, можете да се обърнете към германското посолство и то ще може да ви даде всички желани сведения и референции. Посланикът, граф Х., е мой приятел още от ранно детство и…

— Но моля ви, господин графе — прекъсна го Мери смутена. — Вярвам във всичко, но вашите изявления бяха доста изненадващи за мен и аз съвсем не бях приготвена да ги посрещна.

Мери беше убедена, че граф Фон Хоенщайн бе говорил истината. Но как трябваше тя да се отнесе към уверенията на своя съпруг? Той се бе заклел пред нея във всичко най-свято, каквото има, че Ирма не е била никога негова жена.

Граф Фон Хоенщайн не бе забелязал преживяванията на Мери. Той имаше свои мисли.

— О, спомням си сега — прибави той след кратко мълчание, по време на което бе напрягал паметта си, — че венчавката на дъщеря ми с Норт се е извършила в един малък провинциален градец. От този град тя ми изпрати писмо, с което ме молеше да й простя, че се е венчала за своя прелъстител. Това беше през май 186… Аз ще пиша веднага в Германия да ми изпратят това писмо и тези документи.

Мери прежълтя. Нямаше никакво съмнение, че графът беше твърдо уверен в това, което говореше.

— Знаете ли, г-н графе, че вашата дъщеря има едно дете? — запита Мери.

— Да, то е от онзи мерзавец — каза графът яростно.

— Сигурен ли сте в това? — попита Мери загрижена.

— Да, мисис. Повтарям ви още веднъж, че дъщеря ми никога не лъже! — извика графът. — Иначе и по този въпрос мога да ви представя съответните документи, ако е нужно, но след като намеря моята Ирма, което е по-важно и което ще улесни и другото.

— Но вашата дъщеря е заподозряна в убийство — каза високо Мери.

Графът скочи раздразнен и извика:

— Кой е посмял да твърди и поддържа това?

Гласът му трепереше от справедлив гняв.

Мери му разказа това, което бе научила от Норт, като скри, разбира се, автора и източника на тези обвинения.

Старият граф се изсмя сърдито и с презрение, когато тя свърши.

— И вие, мисис, вярвате на тази басня? — добави той с горчив тон. — Моята Ирма, която с кротостта си е всеизвестна и която не може да стори никакво зло никому, може да бъде замесена в насилие, и то убийство? Това е абсолютно изключено!

— Но, господин графе, вие не знаете до какви постъпки може да доведе необузданата любов!

— Любовта може да е способна да направи всичко — каза той непоколебимо. — Но Ирма никога не ще се остави да се заблуди дотам, че за удовлетворение на своята любов да извърши престъпление. Аз отгледах моята дъщеря и много добре познавам нейната чиста душа. Тя не е способна дори да излъже, не може да извърши нищо долно и подло. И зная, че тя е останала чиста дори и сред най-голямата подлост. Една дъщеря на Фон Хоенщайн предпочита да умре, отколкото да опетни името си със срам и безчестни дела. В своята любов — продължи той — тя се отдаде чисто и доверчиво и стана жертва на онзи измамник. Но тя му стана законна съпруга и въпреки че аз я изгоних, сърцето ми се смекчи и впоследствие се разкаях. Аз простих прегрешението й, простих й и тъкмо затова сега искам да я имам при себе си и да я заведа в бащиния й дом.

— Но знаете ли, господин графе, къде се намира сега дъщеря ви? — попита Мери състрадателно.

— Не зная къде точно е сега, но зная откъде да започна моите издирвания! Уверявам ви, мисис, че ще я намеря!

Графът стана от стола си, поиска да си вземе сбогом с Мери.

— Позволявате ли ми да ви помоля да ми окажете една любезна услуга? — попита жената решително и бодро.

— Без съмнение! — отговори той, като се поклони кавалерски пред нея.

— Искате ли да дойдете вдругиден у дома по това време? Може би тогава ще бъда в състояние да ви съобщя нещо, което, вярвам, много ще ви заинтересува.

— Добре, ще дойда — отговори графът, покланяйки се учтиво.

Мери остана дълго неподвижна сред салона с очи, втренчени във вратата, през която беше излязъл графът.

Тя беше напълно уверена, че Норт я бе излъгал, като беше и казал, че Ирма е дъщеря на един прост гражданин.

Но той беше й се заклел! Можеше ли да се допусне, че се е заклел лъжливо?

На нея не й оставаше друг изход, освен още на следващия ден да отиде във вилата и да разпита основно Артур. Ако той откажеше да говори истината или пък излъжеше, тогава тя беше решена да покани граф Фон Хоенщайн да отиде с нея в Далбъри и при очна ставка да повтори своите твърдения пред нейния съпруг.

Страхът, който я беше обхванал по-рано, сега отново се появи и тя се безпокоеше, че пак ще се случи нещо фатално.