Графиня просякиня (229)

Следствието

Следователят беше млад мъж, чието несимпатично лице издаваше гордост и суровост. Той беше известен женомразец и злите езици говореха, че причината за това били многобройните откази, които получавал от жените на предложенията си за женитба. Когато разсилният въведе Ирма в кабинета, лицето му се сви в иронична усмивка. Писарят, напротив, погледна състрадателно бледото лице на обвиняемата.

— Как се казваш? — попита следователят със суров тон, като че ли Ирма беше виновна за всичките унижения, които беше претърпял с жените.

— Ирма Норт.

— Норт ли е името на родителите ти?

— Не, това е името на мъжа ми. Баща ми е граф Фон Хоенщайн, живее в Германия.

— Ах, да, един изпаднал благородник.

Ирма почувства, че кръвта преля в лицето й, но събра силите си и отговори хладно:

— Баща ми живее в имението си, замъка Хоенщайн.

Следователят измърмори няколко неразбрани думи.

— Защо напусна родителите си? — попита той след кратка пауза.

— Омъжването ми за инженер Норт беше причината — отговори Ирма печално. — Родителите ми бяха против тази женитба. Затова напуснах бащината си къща.

Следователят обръщаше спокойно делото, лежащо пред него. Изведнъж той каза:

— Тук е писано, че ти не си се венчала със споменатия инженер.

Ирма вдигна гордо глава.

— Кой смее да твърди това? — извика тя възмутена.

— Я се дръж по-прилично! Ако още веднъж си позволиш подобен тон, ще ти наложа дисциплинарно наказание.

Ирма изпадна в отчаяние.

— Ще направиш добре, ако отговориш на това, което те попитах преди малко — продължи следователят все така сурово и неумолимо.

— Венчах се в А. през април 18… — отговори Ирма, като сниши глас. — Черковните регистри ще потвърдят правотата на моите думи.

— Всеки може да говори така — каза сурово следователят. — Аз не вярвам на нито дума от това, което казваш.

В тази минута вратата се отвори и тайният агент влезе в кабинета.

— Няма ли да имаш добрината да се отнасяш по-внимателно с тези, които разпитваш? — каза той неочаквано.

Следователят трепна.

— Ах, ти ли си! Моля те да не прекъсваш следствието!

— Не, няма да те притеснявам, но бъди сигурен, мистър следователю, че ще доложа по-горе за начина, по който водиш следствието.

След този малък инцидент следователят поднови разпита, като се помъчи да придаде известна мекота на гласа си, но това трая само няколко минути.

— Ще приема венчавката ти с Норт за законна. Родиха ли се деца от този брак?

Очите на Ирма се просълзиха.

— Имам едно момиченце — отговори тя.

— Къде е то? — попита следователят.

— При баща си, Артур Норт.

— Така! Значи ти все още поддържаш отношения с този господин?

— Нищо не ме свързва вече с този човек — заяви Ирма решително.

— Но ти каза, че момиченцето е при него.

— Да, но без мое съгласие. Той ми го открадна.

— Съжалявам, но не мога да повярвам на тази добре измислена приказка — каза следователят подигравателно. Неочаквано той я запита:

— Къде се намира мнимият ти съпруг?

— Не зная — отговори Ирма и всеки би разбрал по гласа й, че тя казва истината. Само следователят не искаше да разбере това, затова продължи да измъчва бедната жена.

— Не е ли той Йохан Гулд, който по-късно избяга?

— Да — потвърди Ирма.

— На мене ми е известно, че ти си служила в неговата къща като компаньонка на мисис Гулд.

Ирма погледна наоколо си, сякаш търсеше помощ.

— А сега искам да зная къде се намира приятелят ти Фриц Шелер?

— И това не знам — отговори Ирма.

— Може да трупаш лъжа върху лъжа — каза следователят ядосан, — но помни едно: само ако една от тях, например че си дъщеря на някакъв граф, се опровергае, зле ще си изпатиш.

Ръцете на Ирма потърсиха опора, защото й се струваше, че ще падне. В последния момент обаче тя се овладя и погледна смутено следователя.

— Той те избавил от лудницата, така ли?

— Да.

— Лесно обяснимо — каза следователят с парлива ирония, — щом сте били в интимни отношения.

Търпението на Ирма се изчерпа.

— Какво означават тези думи? — каза тя, едва сдържайки гнева си.

— По-спокойно — извика следователят, — отговаряй само когато те питат! Аз и без това ще науча твоите истории. А сега слушай по-нататък! Този Шелер е имал основание да се страхува, че тъмните му дела ще бъдат разкрити скоро, и се е погрижил да избави съучастницата си.

— Не ви разбирам. За какви дела намеквате?

— Е, добре — каза следователят и в очите му засвяткаха зли пламъчета, — вижда се, че ти не си наясно, че си заподозряна в убийството на милионера Шмит.

Агентът, който беше станал и не изпускаше от очи Ирма, се притече тъкмо навреме, защото при последните думи бедната жена не можа да издържи и припадна.

— Моите почитания, следователю — каза той, — жалко, че не си се родил през време на инквизицията.

Следователят не се смути от тази забележка и каза тържествуващо:

— Ето, че тя се издаде! Моите думи дойдоха твърде неочаквано за нея и тя не беше в състояние да издържи тежкото обвинение.

Той може би щеше да продължи, но вратата се отвори и влезе възрастен господин, чиято фигура излъчваше достойнство и благородство. Той трепна, когато видя припадналата жена, и бързо се приближи. Агентът го поздрави почтително и въздъхна облекчено.

— Аз считам тази жена за една опасна престъпница — каза младият следовател, като сочеше Ирма.

— Нашата работа е само да снемем показанията, но не и да раздаваме правосъдие — каза старият господин. — Много пъти съм ви осъждал за начина, по който се отнасяте с обвиняемите. Той наистина е оправдан на запад, където имаме работа с убийци и горски разбойници, но, струва ми се, никак не е уместен тук, в централните щати, още по-малко при разпита на една дама, върху която е паднало само едно далечно подозрение. Впрочем аз вече оздравях и мисля да се заема с това дело.

Младият следовател хвърляше ненавистни погледи ту на агента, ту на своя стар колега.

— Тя непрекъснато лъже — каза той с мъка.

— Така ви се струва, защото не можете да я принудите на изповед, която ви изнася. Пак повтарям, че нашата работа се ограничава със съставянето на един протокол. Колкото за делото, то ще се гледа в Ню Йорк.

Той погледна припадналата Ирма и добави:

— Разпитът ще продължи утре. Ясно е, че госпожата не е в състояние да бъде разпитвана повече.