Графиня просякиня (231)

Благодетелните съпрузи

След като заличиха следите си, Норт и Мерседес успяха да се доберат до малкия град Джорджтаун. Още по пътя те с ужас констатираха загубата на парите. Норт, макар ненапълно отчаян, стана мълчалив и никак не се мъчеше да прикрие лошото си настроение.

— Не се отчайвай, Артур — започна да го утешава Мерседес. — У мене има още пет хиляди долара, които ще ни стигнат на първо време. А докато те се свършат, има хиляди начини и средства да се сдобием с пари.

Норт вдигна очи и с възхищение погледна красивата жена, която гледаше тъй оптимистично на бъдещето.

В ресторанта на единствения хотел в Джорджтаун се хранеха първенците на града. Те образуваха нещо като кръг, централно място, в който си беше извоювал държавният секретар Грант. След като събра тези сведения, Норт поръча да му запазят две места. Наближаваше времето за вечеря и той се обърна към Мерседес:

— Не забравяй нашия план за събиране на помощи за пострадалите от голямото наводнение в Пенсилвания. И още, че аз ще разигравам ролята на стар и деспотичен съпруг, който непрекъснато измъчва своята млада и хубава съпруга. Държавният секретар е ерген. Уверен съм, че той няма да закъснее да се запали по тебе. А после…

— После остави на мен да преценя как по-лесно да оскубя тази златна птица — отвърна, смеейки се, Мерседес и в тази минута Норт беше готов да се закълне, че трудно може да се устои на съблазните на тази красива жена.

Обществото се беше събрало в салона, когато собственикът на хотела въведе Норт и Мерседес и ги представи на присъстващите. Ослепителната хубост на Мерседес веднага направи впечатление на всички мъже, но както изглежда, най-силно на секретаря Грант, който не сваляше очи от нея. Макар и да наближаваше петдесетте, Грант беше запазен мъж. Той се радваше на завидно състояние, а като ерген — и на особено внимание от страна на дамския свят в Джорджтаун. И същият този Грант признаваше сега в себе си, че всички жени на града бяха сенки пред несравнимата чужденка, а блясъкът в очите му издаваше радостта му от това, че беше успял да се настани на масата до нея. Той беше забелязал вече, че младата жена е пренебрегвана от съпруга си, затова се стараеше да бъде колкото се може по-внимателен и услужлив спрямо нея.

В това време Норт говореше оживено със съседа си.

— Шест хиляди души сега са без покрив там — извика той, така че да го чуят всички. — Това наистина е ужасно! Мизерията там е нечувана!

— Чули ли сте за това ужасно бедствие, уважаема мисис? — попита секретарят Мерседес.

— Да, но едва сега узнавам, че толкова хора са останали без покрив. Няма ли някакъв начин да се помогне на тези нещастници? — каза тя прочувствено и в очите й блеснаха сълзи.

— Навсякъде се пуснаха подписки за доброволни помощи — отговори любезният й събеседник, — но трябва да се съберат големи суми, за да може да се направи нещо!

— В такъв случай и аз ще пожертвам нещо за тази благотворителна цел. Ето, подарявам това за пострадалите.

Гостите обърнаха очи към говорещата и останаха изненадани, когато видяха, че тя откопча наниза си и го сложи в празната чиния пред себе си.

— За пострадалите в Пенсилвания — каза Мерседес със силен глас и подаде чинията на мъжа си.

Той я пое небрежно, извади портфейла си и каза с безразличие:

— Ето пет хиляди долара. Надявам се, че господата няма да ме принудят да се срамувам за тази нищожна сума.

Този жест на Норт оказа нужния ефект. В чинията започнаха да се слагат банкноти от едри по-едри.

— Познавам отблизо губернатора на Пенсилвания — каза Норт с още по-небрежен глас отпреди. — Позволявате ли да му предам тази сума?

Всички бяха склонни да се съгласят, когато един стар господин се обади:

— Предлагам г-н секретарят да изпрати парите на комитета за събиране на помощи в Кливлънд. Преди това ще ни запише имената, защото това е едно частно благодеяние.

Норт едва можа да се въздържи. Той не очакваше такъв обрат, който го лишаваше от последните му средства за живот, и хвърли яростен поглед към чинията, когато чу гостите да се съгласяват единодушно със стария господин. Погледна крадешком към Мерседес и забеляза, че тя беше запазила удивително хладнокръвие. Това го успокои малко. Ясно беше, че тя обмисляше някакъв план за излизане от нелепото и опасно положение. А тя не можеше да не успее, той имаше доверие в нея.

Когато секретарят обръщаше пламенен поглед към Мерседес, тя навеждаше срамежливо очи, но на лицето й трептеше усмивка, която благодареше и насърчаваше. До края на вечерята беше вплела напълно жертвата в мрежите си. Неочаквано тя каза на сътрапезника си:

— Обмислихте ли обръщението към комитета?

— Не още, след малко ще го напиша.

— Колко хубаво е да помагаш на страдащите — продължи Мерседес. — Аз на драго сърце бих пожертвала и живота си за такава благородна мисия.

— Почитаемо събрание — каза внезапно Грант, като стана. — Преди да се разотидем, предлагам да предадем сумата на уважаемата мисис, която взе инициативата за събирането на помощта. Аз мисля, че ние й дължим това внимание, защото тя не се поколеба да пожертва един предмет с голяма стойност.

— Браво, браво! — чуха се гласове от всички страни.

— Желаете ли да предадете на комитета резултата от пожертвувателността, мисис? — попита Грант любезно.

Мерседес кимна в знак на съгласие.

— Ще го направя с най-голямо удоволствие, още повече че желая да прибавя още една скъпоценност.

Отново екнаха гласове на полуда и възторг. Мерседес взе чинията и стана.

— Ще останете ли по-продължително време в Джорджтаун? — попита Грант предпазливо.

— Само няколко дни — отговори Мерседес, като му хвърли такъв поглед, че той едва не се задъха от вълнение.

— Това ще рече, че ще имам възможност да ви виждам по-често, мисис?

Мерседес не отговори. Тя хвърли още един пленителен поглед на секретаря и се отправи към стаята си. След малко Норт я последва.

— Събраха се близо шестдесет хиляди долара — каза Мерседес, като преброи парите. — Сега остава най-главното, затова ти ще продължиш да играеш ролята на ревнив съпруг. Колкото до влюбения глупак, той ще бъде благодарен, ако се отърве само с неколкостотин хиляди долара от мрежата, в която ще го оплета — завърши тя с демоничен смях.

На по-следващия ден първенците на Джорджтаун отново се събраха в хотела. Разговорите отегчаваха Грант. Погледът му беше втренчен във вратата, от която щеше да се зададе чудната жена със стария мъж. Той не я беше виждал предния ден, защото съпругът й не се чувстваше добре и двамата се хранеха в стаята си. Всъщност Норт подреждаше няколко куфара с необходимите вещи, които възнамеряваше да изпрати на гарата, откъдето щеше да ги прибере по-късно, за да не събудят подозрение. Най-после след дълго чакане вратата се отвори и Мерседес влезе под ръка с Норт. Двамата заеха местата си на масата.

— Няма ли да опиташ това ядене, драги Артур? — попита младата жена кротко.

— Остави ме на мира! — почти извика Норт. — Не виждаш ли, че говоря с господин Джонсън! Защо ме прекъсваш постоянно?

Мерседес извади кърпичката си и се престори, че избърсва очите си. Държавният секретар едва сдържа гнева си.

— Чудовищно! — каза той на себе си, като скръцна със зъби. — Как само този негодник се отнася с такъв ангел!

Когато вечерята свърши, Норт стана от мястото си.

— Още не се чувствам добре — каза той, като се обръщаше към жена си. — Остави ме да поспя няколко часа горе. Ти можеш да останеш долу, защото се безпокоиш прекалено. Разбра ме, нали?

Мерседес изслуша тези думи с наведена глава. След това придружи съпруга си до стаята. Грант, който остана сам, тъй като другите гости се бяха разотишли, слушаше, изпълнен с гняв и възмущение, неговото недоволно мърморене и упреците му, отправени към жената, която го владееше напълно.

Мина известно време и висшият чиновник остана изненадан, като видя жената на своите мечти в приемния салон. Унесен в мисли, той не беше забелязал нейното появяване. Когато Грант се приближи, Мерседес скочи изплашена.

— Моля ви се, мисис, останете! — помоли я той кротко. — Извинете, ако ви отегчавам, но не мога да остана безучастен, като ви гледам да страдате!

— Разбирам, че ми желаете доброто — пошепна тя, — но всичко е напразно, тъй като не можете да ми помогнете. Ще трябва да понеса сама нещастието си. Боже мой, какъв грях съм сторила, че трябва да понасям тези мъки в най-хубавите години от младостта си?

— Какво? Да не би онзи клетник да си позволява да ви малтретира? — извика Грант пламенно.

— Съжалете го, моля ви! Той все пак е мой съпруг — промълви през сълзи Мерседес и наведе глава, при което разкри един червен белег на врата си.

— Какво е това? — извика яростно влюбеният мъж. — Изглежда той ви е ударил!

— Не произнасяйте тази страшна дума! — сепна се Мерседес, като кършеше отчаяно ръце. — Съжалете ме и ме оставете!

— Не говорете така — проговори Грант горещо и умоляващо. — Няма да мога да понеса спокойно вашето погубване. Не извръщайте погледа си от мене. Аз ви обичам, обожавам ви. Вие завладяхте сърцето ми още от първия миг, в който ви видях.

— Спрете, мистър Грант! Не искам да слушам такива думи, аз съм омъжена жена, обвързана със съпруга си. При това той е ужасен ревнивец. В състояние е да ме убие… Но, Боже мой, какво ми стана? Кажете ми, че не чухте тази ужасна дума?

— За щастие я чух — отговори секретарят с глух глас — и знам какво ми предстои да направя за вашето спасение, скъпо същество.

Мерседес изведнъж скочи от стола си.

— Струва ми се, че чувам стъпки! — каза тя. — Сбогом, прощавайте!

С тези думи тя изчезна и остави сам смаяния секретар. Тя се изкачи бързо по стълбата и влезе в стаята, като заключи внимателно вратата след себе си. Норт лежеше спокойно на едно канапе. Той погледна усмихнат своята съюзница, която се отпусна, заливайки се от смях, на един стол до него.

— Оплетох го като муха — каза тя самодоволно. — След няколко дни ще избягаме с него и после ще изпълня плана си. Но накъде ще се отправим след това?

— Към южните щати, където полицията не е толкова бдителна. Имам грандиозен план, който ще ни направи пак милионери. В последно време ти играеше главната роля. Сега е мой ред да се проявя. И това ще сторя по блестящ начин — завърши Норт решително.