Графиня просякиня (157)

Приключения по време на пътуването

На гарата в Марвил семейство Уилмингтън се сбогуваше с приятели, които бяха дошли да ги изпратят. Ирма не познаваше никого и стоеше малко встрани, като се оглеждаше с надеждата да види Юнона. Беше облечена с хубава сива рокля, на главата си имаше шапка с воал. Любопитните погледи оглеждаха красивото й лице, освежено от мисълта за близката среща с детето й.

Прозвуча последният звънец преди тръгване.

— Качвайте се, качвайте се! — извика кондукторът.

Ирма влезе натъжена във вагона, защото никъде не видя Юнона.

— Горката! — продума тя тихо. — Сигурно се е изгубила някъде.

Уилмингтън й беше дал пари за облекло. От тях тя бе спестила малко, за да купи рокля за Юнона. Затова мисълта, че може би няма да я види повече, много я наскърби. А негърката толкова въодушевено твърдеше, че ще я последва навсякъде…

Влакът се движеше бързо. През прозореца се редуваха чудни южни пейзажи. Спираха само на по-големите гари. Ирма често слизаше от вагона и се оглеждаше с надеждата, че ще види Юнона, но досега беше напразно.

Часовете летяха и влакът скоро щеше да спре на гара Лексингтън, където се срещаха влакове, пътуващи в различни направления. Когато най-после спряха на гарата, кондукторите веднага отвориха багажния вагон. Носачите започнаха да изнасят багажа за тази гара. Бяха останали още няколко големи сандъка, когато един от носачите извика уплашено:

— Дявол да го вземе! Нещо мърда зад сандъците!

— Виж какво е! — каза друг.

— Нещо черно и голямо!

— Да не е мечка! — присмя се колегата му. — Най-много да е някой скитник. Я да видим!

Дойдоха и няколко кондуктори, въоръжени с бастуни и тояги. Изведнъж някой извика:

— Ето го! Хм, това е някакъв негър!

Черната фигура се показа между сандъците. Това беше Юнона!

— Не е лоша тази негърка! — забеляза някой.

— Така ли! Май започнаха да ти се виждат хубави негърките — измърмори някакъв стар кондуктор.

— Казвай как си влязла тук! — кресна друг.

— Юнона сгрешила… Юнона спала… и стигнала във вагон… Юнона спала…

— Я ги разправяй на друг тези глупости! Трябва да си платиш билета!

— Юнона няма пари — отвърна тя лаконично.

— Тогава ще те заведем в участъка — извика кондукторът ядосано.

— В участъка ли? Добре, но Юнона вече я няма!

И тя бързо побягна към сандъците.

— Ще ти дам да разбереш, нещастнице! — затича се след нея и кондукторът.

— Внимавай! — завикаха другите. — Ето я зад сандъка!

Но в мига, в който железничарят стигна там, Юнона бутна един куфар върху крака му. Кондукторът изрева от болка и закуца обратно. Привлечени от шума, надойдоха и други служители на гарата, които подгониха Юнона, но голямата бъркотия и помогна да се измъкне незабелязано на перона.

— Дявол да го вземе! — кресна някой. — Няма я, сигурно е избягала.

— Да, но аз такъв й стоварих, че ще ме помни дълго! — самодоволно каза един от кондукторите.

— Глупак такъв — кресна му друг, — ти удари мен, а не нея!

Пътниците трябваше да чакат около половин час, докато влакът потегли отново. През това време Ирма се разхождаше по перона. Изведнъж някой я хвана за ръката. Обърна се и видя с изненада лицето на Юнона. Негърката се показа само за миг и бързо изчезна отново. Ирма замръзна на място в смайването си.

— Значи Юнона е тук! — промълви тя радостно.

В този момент пристигна и влакът от юг. Пътниците се струпаха по пероните. В последния вагон започнаха да товарят багажа.

— Внимавайте, момчета! Преди малко някаква негърка се била скрила в багажния вагон на влака от север. Вижте хубаво навсякъде!

Най-после багажът беше натоварен и всички се убедиха, че никой не се беше скрил във вагона. Влакът тръгна отново. Започваше да се мръква. Пощенският чиновник разпределяше писмата и колетите по предназначение.

— Айдахо… Оумъха… Канзъс…

В този миг влезе един железничар.

— Изпраща ме кондукторът. Каза да огледате вашия вагон. Някой се е скрил вътре.

Всички започнаха да претърсват вагона, но не откриха нищо. Един от тях влезе в малкото помещение, където държаха дрехите си, и изведнъж извика:

— Елате, тук има някой! Някаква негърка.

— Какво ще правим с нея?

— На най-близката гара ще я предадем на полицията — каза най-възрастният от железничарите. — Дотогава ще я пазим внимателно.

— Това няма да помогне! — присмя им се негърката. — Юнона ще отиде с влака до края.

— Ще видим, ще видим! — закани се кондукторът, който я беше открил.

— Ще видим, ще видим! — повтори след него Юнона.

Минаха часове, докато влакът спре на следващата гара.

— Балмънд! — викаха кондукторите.

Ирма се събуди. Въпреки че беше тъмно, къщите и дърветата се различаваха. Близо до гарата се виждаше покрив на къща.

Това беше вилата, в която живееше Норт.

Ирма не подозираше колко близо беше до своя палач. Очите й се втренчиха в къщата, подтиквани от някаква тайнствена сила. Тревожно предчувствие обзе душата й.

— Балмънд! Престой петнадесет минути — повториха кондукторите.

— Защо е толкова дълъг престоят? — поинтересува се един нетърпелив пътник.

— Сигурно трябва да чакат влака от К. — предположи друг.

В същия миг Юнона беше свалена от влака. Двама едри кондуктори я поведоха към канцеларията на началника на гарата. Негърката не се противеше. Изглежда се беше примирила със съдбата си, но изведнъж се дръпна рязко, освободи се от кондукторите и побягна.

— Дръжте я! — изкрещя единият от конвоиращите я.

Другият беше закрил очите си с ръце.

— Дявол да я вземе, издра ми лицето! Тази негърка е истински дявол! — изпъшка той.

Два червени фара се приближаваха към гарата. Обвитият в пара влак премина като огнено чудовище, носено от вятъра, край чакащия на гарата влак. След като отмина, влакът на Ирма отново потегли. В К. престоят беше кратък, защото машинистът бързаше да навакса изгубеното време. На излизане от гарата влакът все още се движеше бавно. Изведнъж се чуха изсвирвания, скоростта намаля още и след малко спряха.

— Какво стана? — чуха се учудени гласове.

— Има нещо на релсите — обясниха накратко кондукторите.

Машинистът беше видял на светлината на фаровете едно голямо дърво върху релсите. Сред пътниците се надигнаха тревожни викове. Това дърво можеше да стане причина за дерайлирането на влака!

Скоро препятствието беше махнато и влакът бавно потегли отново. Никой не забеляза черната фигура, която бързо се вмъкна в кулата за кондуктора на един от вагоните.