Графиня просякиня (160)

Преследваният престъпник извършва отчаяни подвизи

Норт имаше малка преднина пред преследвачите си. Той побягна към панаирджийските шатри, където имаше много хора. Надяваше се да се скрие сред тълпата. Агентите тичаха след него и викаха да спре, но той бягаше с всички сили, пробивайки си със сила път през тълпата. Отгоре на всичко се намериха и хора, които се опитаха да го спрат, но железните му юмруци го спасиха. Въпреки това полицаите, които тичаха безпрепятствено след него, го настигаха. Още малко и той щеше да попадне в ръцете им.

Изведнъж някаква голяма шатра препречи пътя му. От двете му страни имаше хора, а зад него тичаха агентите. В мига, в който ръцете им се протегнаха да го хванат, Норт се наведе, надигна чергилото и пропълзя в шатрата. Агентите се зарадваха, че престъпникът сам е влязъл в капана — това беше шатрата на цирка. На всички изходи застанаха полицаи, а няколко от тях влязоха в претъпканата със зрители шатра.

Норт се промъкна в нея, но скоро разбра, че не може да се изправи от наблъсканите един до друг зрители.

— Ей — извика някой, — кой се вмъкна тук? Май не иска да си плати входа.

Норт не можеше да помръдне. Натискаха го от всички страни. В този миг се чуха и гласовете на агентите:

— Хванете го, хванете го! Този човек е престъпник!

Норт беше избутан напред. Някои се опита да му хване ръцете, но той се дръпна с всичка сила и успя да се освободи. Обръчът около него се затягаше и той започна да нанася удари на всички страни, но напразно. Изведнъж почувства, че кракът му напипва някакви стъпала. Той се заизкачва заднишком по тях, защищавайки се с юмруци от тълпата. Гърбът му опря в някаква стена. Тълпата го притискаше, блъскаше и изведнъж опората зад гърба му изчезна и той политна назад.

Изведнъж настана пълна тишина. Ужасените погледи на всички присъстващи се насочиха към мястото, където беше попаднал престъпникът.

Той се намираше в клетката на лъва.

Изтласкан от тълпата, се беше опрял на вратата на клетката, която не беше добре затворена. След като Норт падна вътре, вратата отново се затвори.

Мълчанието продължи само няколко секунди. Изведнъж се нададоха панически викове:

— Викайте пазачите!… Лъвът ще го разкъса!… Къде е дресьорката?

Норт с ужас осъзна положението, в което се намираше. Лъвът, който лежеше в ъгъла на клетката, се изправи. Беше величествено животно. Гъста грива покриваше врата и част от гърба му. Очите му светеха като разпалени въглени, а размаханата му опашка се удряше в стените на клетката. С глухо ръмжене, последвано от ужасяващ рев, той показа, че е забелязал жертвата си.

Норт стоеше прав до вратата, без да може да я отвори. Погледът му се впи в страшния противник.

Мъже от тълпата отидоха да донесат колове, с които да се опитат да държат лъва настрани от жертвата му. Но повечето от хората, замръзнали от ужас, очакваха края на престъпника.

Ужасният звяр приклекна, готов за скок, железните му мускули се изпънаха, от огромната раззината паст излезе вцепеняващ рев.

Изведнъж стана нещо неочаквано.

Норт знаеше, че има само една възможност да се спаси. Очите му се впиха в очите на лъва. И чудото стана. Лъвът отстъпи пред силата на Норт. Мускулите му се отпуснаха и той зави тихо като малко кученце. След това, влачейки се едва-едва, отиде в ъгъла, където лежеше преди.

Всички гледаха онемели чудото, което се случваше пред очите им. Какво беше принудило разяреното животно да се откаже от жертвата си?

Няколко от пазачите с труд се промъкнаха през тълпата. Един от тях извика на Норт:

— Сега ще дойде мис Зенобия и ще ви изведе от клетката!

Норт се намираше в доста неприятно положение. Наистина силата на погледа му укроти лъва, но ако дойдеше дресьорката, той щеше да излезе от клетката и да попадне право в ръцете на полицията. Внезапно в главата му проблесна спасителна мисъл. Погледна към лъва, който боязливо следеше всяко негово движение, след това — към желязната врата, която беше в основата на плана му. После бавно открехна вратата. Агентите помислиха, че ще излезе от клетката, затова се приближиха към нея, за да го заловят.

Норт обаче не помръдна от мястото си. Очите му отново се впиха в очите на лъва. От силата на погледа му животното потрепери, изправи се и се приближи бавно до вратата.

— Назад! — извика заплашително Норт. — Назад или ще пусна лъва!

Викове и писъци изпълниха залата. Хората се втурнаха към изхода, като повлякоха със себе си и агентите.

— Бягайте, бягайте! Лъвът идва!

По земята падаха хора, но никой не им обръщаше внимание. Всички се мъчеха да достигнат спасителния изход. Лъвът ревеше яростно и отново приклекна за скок. Пребледнели от страх, хората се блъскаха и тъпчеха сред писъците на премазаните. Лъвът стоеше готов за скок, сякаш избираше жертвата си. Норт също беше застанал неподвижно до него.

Изходът малко се поосвободи. Много от хората успяха да избягат, но и много останаха да лежат на земята, премазани при паническия бяг. Изглежда лъвът си беше избрал жертвата, защото се приготви за скок. В този миг се чу ясен и звънлив глас:

— Назад, Джоу! Назад!

Разяреното животно трепна, нададе силен рев и се върна в ъгъла на клетката. На вратата бе застанала красива девойка.

Това беше дресьорката Зенобия.